Трудно ни е да си представим живота без осветление.
А сега си представете как някой отговоря за това всеки ден собственоръчно да запали и да загаси уличните фенери.
Да, това наистина е било професия в миналото, и то дълго време.
Професията на фенерджията е една от емблематичните изчезнали професии, съществувала преди масовото навлизане на електрическото улично осветление. Осигурявали са осветлението на градските улици и площади.
Ето кои са основните характеристики на тази дейност:
Основните задължения да фенерджиите са били свързани с паленето и гасенето на лампите. Основната задача на фенерджията е била да обикаля градските улици при здрач, за да запали маслените или газовите фенери, и отново при изгрев, за да ги угаси.
Как се е случвало това? Фенерджиите често използвали дълъг прът с фитил или малка горелка на върха, за да достигат високите стълбове, без да се налага да използват стълба за всеки фенер.
В големите градове са се придвижвали пеша, а по-късно и с велосипеди, за да покриват маршрути от десетки фенери.
Фенерджиите са се грижели за зареждането на фенерите с гориво (газ, масло или керосин), почистването на стъклата от сажди и подрязването на фитилите, за да осигурят ярка и стабилна светлина.
Професията е била изключително уважавана, тъй като фенерджиите са осигурявали безопасността на пешеходците и са помагали за намаляване на престъпността през нощта. В някои страни за тази длъжност често са били наемани пенсионирани войници заради тяхната дисциплинаронст и отговорно отношение към задачите, които са им възложени.
С навлизането на газовото осветление през XIX век работата става по-опасна, тъй като фенерджиите е трябвало да следят за изтичане на газ и да познават устройството на горелките.
Затова съвсем естествено с развитието на цивилизацията нуждата от фенерджии постепенно намалява, докато съвсем не изчезва в края на 19. и в началото на 20.век. Тогава се появява електрическата крушка и автоматизираните системи за управление на осветлението, навлизат електрическите улични лампи.
