В днешно време, когато разполагаме с какви ли не удобства, рядко се замисляме за това, което притежаваме. Не ценим особено тока, течащата вода от кранчето, телевизора, телефона, интернета и прочие. Това са все удобства, които с времето сме приели за даденост.
Любопитно е да знаете, че някога е съществувала професията телефонистка.
Телефонистката е професия от миналото, която изчезва с автоматизацията на телефонните централи; тя е отговаряла за ръчното свързване на телефонни обаждания чрез кабели, приемайки заявката от абоната и свързвайки го с получателя. Звучи ви лесно, но изобщо не е.
Това е един огромен ръчен международен комутатор, който всъщност е бил много сложно устройство. Телефонистката е имала само няколко секунди, за да приеме обаждането и да свърже абоната с точното място. Как работи това ли?
Процесът е следният: Когато някой е искал да се обади, е набирал номер, който е стигал до централата, където телефонистка го е приемала. С помощта на кабели и специални жакове, тя е свързвала линията на подателя с линията на получателя, за да осъществи връзката.
Интересен факт е, че професията е била доста престижна – за телефонистки са подбирали девойки от добри семейства, с изискани обноски, приятен глас, спокойни и вежливи. Предимство е била и височината – подбирали са по-високи момичета, които да могат да достигнат и горните редове на превключвателната машина.
С развитието на технологиите професията постепенно изчезва, защото се появяват автоматичните телефонни централи, което всъщност прави процесите самообслужващи се.
