Дръндарството е стар занаят, свързан с разбиване на сплъстени вълна, козина или памук със специален уред (лък) – нещо като дрянови пръчки - за направа на плъсти (идва от плъстене, метод, който не включва тъкане – например има нетъкани вълнени килими, които наричаме плъсти), юргани, дюшеци и възглавници. Някога е бил особено популярен. Процесът включва направата на мек материал, като обикновено се е изпълнявал от майстор, който е обикалял къщите и е предлагал услугите си.
Обработената ярешка козина например се превръща в суровина, която са ползвали мутафчиите за своите изделия.
Дръндарството е в своя апогей през Възраждането, когато се развива редом с тъкачеството като занаят.
А кои бяха мутафчиите, можете да си припомните ТУК.
С развитието на търговията, напредването на технологиите, въвеждането на железните дараци, внасянето на готова прежда и платове дръндарството постепенно се е изгубило във времето. Практикува се в някои райони в областта на юрганджийството.
