Българското име Деница е прекрасен символ на светлината, новото начало и надеждата.
Произход и значение
Произлиза от народното име на планетата Венера – Зорницата (Деница), която изгрява на небето точно преди изгрева на слънцето.
Означава „родена в началото на деня“, "родена на зазоряване" „красива като утринна звезда“ и „носеща светлина“. То е пожелание за светъл живот, красота, която озарява, и силен дух.
Символика във фолклора
В българската митология и народни песни Деница заема специално, почти божествено място.
Във фолклорните представи Деница (Зорницата) често е описвана като лична девойка, която е сестра или любима на Слънцето и Месеца. Тя отключва небесните порти, за да започне денят.
Според някои източници първият ангел, който се възнесъл на небето, също носил името Деница.
Името е самото олицетворение на красотата.
Когато в народните песни се описва невиждана моминска хубост, тя винаги се сравнява с „ясното слънце“ или „звездата Деница“.
