Ралица е славянско име, което произлиза от цветето ралица, символизиращо непостоянството. Това е по-скоро ботаническият произход - полското цвете ралица (на латински Delphinium) е разпространено по българските земи. Името има и друг произход обаче. Във фолклорен / астрономически план името е традиционното наименование на съзвездието Орион. В контекста на съзвездието, името се свързва със светлина и земеделско трудолюбие. Етимологията тук се свързва с думата „рало", тъй като разположението на звездите наподобява формата на земеделското рало. Според легендата един селянин забравил на нивата си ралото и когато през пролетта се върнал, видял че около ралото е поникнало цвете, което нарекъл ралица.
Името носи богата символика, свързана с природата и небето:
Жените, носителки на това име, се отличават с нежност, естествена красота и стил. Те са елегантни външно и деликатни вътрешно. Те правят впечатление с вкуса си и с достойното си поведение. Те са хора, които умеят да владеят аудиторията и привличат погледите. Хората ги слушат, защото говорят умерено, спокойно и уверено.
Често се асоциира с качества като доброта и силен дух, отчасти повлияно от литературните образи. Благозвучното и красиво име Ралица има ясно изразени и дълбоки корени в българската езикова и културна традиция. Най-известното произведение е поемата „Ралица" на Пенчо Славейков (част от сборника „Епически песни"), в което главна роля заема едноименната героиня. В тази творба Ралица е събирателен образ на българката – красива, но с трагична съдба, и притежаваща несломим дух и морална сила. Тя устоява избора на сърцето си, за което заплаща висока цена. Въпреки сполетялото я нещастие обаче тя остава красива, духовно извисена и успява да намери нов смисъл в живота си, да надмогне страданието и стоически да го преодолее. По силата на духа си героинята прилича на своя автор – Славейков търси силните характери в своите творби. Сам той преминал през огромно житейско изпитание в началото на своя житейски път и преодолял го чрез силата на духа си, търси това и в своето творчество – човекът, който приема страданието не като наказание, а като благословия и шанс за прозрение, творческо вдъхновение и духовно извисяване. Нейният образ е превърнал името в символ на стоицизъм и вътрешна красота.
Цветелина Велчева
