Редовно бършем прах и дори не се замисляме какви частици попадат върху парцала или четката и какво ще се случи, ако ги вдишаме.
Прахът е вездесъщ - изглежда, че щом го изтриете от огледалото или телевизора, той отново се настанява там, покривайки повърхността с тънък слой.
Ако го разгледаме под микроскоп, ще открием, че въобще не е толкова прозрачен и ще видим твърди частици с размери от 10 до 0,01 микрона.
Смята се, че ако са под 10 микрона, прашинките ще се носят около нас, утаявайки се по косите и раменете ни.
Ако обаче са около 50 микрона, те ще образуват плътен слой върху мебелите, пода, навсякъде по повърхностите в стаята.
Съставът им е доста пъстър: частици косми и пърхот нас, от домашните любимци, от различни насекоми и мушици, които някога са долетяли в апартамента.
Добавете тук частици от собствената ни коса, мъртва кожа, микрочасти от различни тъкани, пластмаса, фибростъкло, хартия - всичко, с което сме се заобиколили в апартамента.
Източникът на прах е любимият ви диван, килими, тапети, цветя и книги ... почти всичко.
Едва 20% от тези вещества „изграждат“ праховата частица, останалото са микроскопични акари, които могат да бъдат намерени във всеки дом. Те не представляват опасност за възрастни и деца, но техните екскременти могат да причинят алергии.
Спомнете си колко често кихате на петия до седмия ден след почистването на дома?
Не забравяйте за бактериите, които обичат да се „движат“ от прашинка на прашинка в търсене на удобен гостоприемник.
В един напръстник прах можете да намерите до пет милиона микроби, които също оставят след себе си отпадъчни продукти.
Продължава на страницата на Новите родители
