Не отлагайте днешната работа за утре, са казали старите хора.
Утре е ново начало, нов ден, ново утро, но утре може да бъде твърде късно за много неща.
Не отлагайте да кажете на някого, че го обичате.
Не отлагайте да благодарите, да се извините, да поискате прошка.
Най-непоносимите болки в живота са свързани с това, което сме можели да променим, но не сме го направили. Съжалението, разкаянието могат да бъдат унищожителни. И въпреки че всеки от нас знае това, сякаш е заложено в природата ни да си казваме самоуверено, че „на мен не може да се случи“ или „това не се отнася за мен“.
Отнася се за всеки и никой не е застрахован. Не знаем кога е последният ни ден. Не знаем кога е последният ден на човек, когото обичаме.
Представете си, че няма утре. Какво бихте направили днес?
Следвайте мечтите си сега, осмелете се да поискате повече от себе си и за себе си, бъдете дръзки в целите си. Поискайте и ще ви се даде, потрудете се и ще постигнете мечтаното.
Живейте днес, тук и сега и ценете всичко и всички, които обичате.
