Иска ни се никога да не стигаме до тази тема. Често обаче става така, че умира близък, познат, домашен любимец или герой от някой филм. И неминуемо стигаме до въпросите за живота и смъртта.
Как тактично да поднесем темата, без да нараним психиката на детето?
Когато някой умре
Не скривайте истината и не се опитвайте да лъжете детето. Всеки разказ, че човекът е заспал дълбоко, че е заминал надалеч, крие риск малчуганът да се досети, че не казвате истината.
А рано или късно тя ще излезе наяве. И хлапето ще изгуби доверие във вас и нищо чудно да развие неоснователен страх и тревожност – дали пък като заспи, няма никога вече да се събуди или пък, че някои от родителите му ще замине и никога вече няма да се върне.
Как да постъпите?
1. Съобщете тъжната новина в спокойна обстановка. Най-добре вкъщи. Добре е детето да е нахранено, да е спокойно и да не е заето с някаква интересна игра.
2. Не се страхувайте от собствените си емоции. Детето така или иначе ще ги усети. Без, естествено да изпадате в истерични състояния.
По време на разговора е добре да се съсредоточите върху неговите чувства.
Оставете го да реагира както може – да плаче, да се смее, да избяга от стаята, да се скрие под масата. Това са правилни реакции, когато то е изправено пред страшно събитие.
3. Постарайте се да не нарушавате режима му. Така ще покажете на сина/дъщеря си, че след смъртта на някой нищо в живота не се променя, нито спира.
Разхождайте се заедно, играйте, четете книги както обичайно.
4. Прекарвайте повече време с детето и го подкрепяйте емоционално. Ако то помоли да спите при него, да не гасите лампата през нощта, да не затваряте вратата на спалнята, не коментирайте, просто се съгласете. Когато някой близък е умрял, детето може да прояви страх от тъмното, от чудовища, да има нощни кошмари ... И е важно те да не се задълбочават.
Хлапетата на различна възраст приемат факта за смъртта различно. И съответно разговорът с тях не е един и същ.
Как да поднесете тъжната вест?
- Между 2-4 години – не давайте никакви подробности, хлапето едва ли ще ги разбере. То все още не осъзнава факта на смъртта.
- Между 5-6 години – то се страхува най-много от смъртта на своите родители. И е важно подробно да му разкажете, че хората най-често умират, едва когато достигнат до дълбоко старост. А до този момент живеят и живеят.
- Ученици и подрастващи – зависи от възпитанието. Ако детето вярва в задгробния живот, не го разубеждавайте и не му доказвайте, че не е право. Някои вярват в живота след смъртта. И това им е необходимо.
