Живял някога един цар, който се стремял да научи, колкото се може повече неща за живота. Стигнали до него слухове, че някъде в планината има отшелник, който знаел отговорите на всички въпроси. Царят отишъл при него. Отшелникът бил доста стар, но окопавал една цветна леха.
Царят слязъл от коня и се поклонил на стареца.
– Аз, дойдох при тебе, за да получа отговор на три въпроса –
1. Кой е най-важният човек на земята?;
2. Коя постъпка е най-важна в живота?;
3. Кой ден е най-важен от всички останали?;
Отшелникът нищо не отговорил, а продължил спокойно да си копае в градината. Царят се заел да му помогне. Както си копаели и двамата, изведнъж царят видял – по улицата се влачел човек с обляно в кръв лице. Царят го спрял, казал му добри, мили думи за утеха, донесъл вода от реката, измил и превързал раните на пътника. След това го пренесъл в бараката на отшелника и го сложил в леглото да си легне.
На следващата сутрин погледнал отшелникът, а той отново се трудел – цветя засаждал.
– Отшелнико, приятелю – ти не отговори на моите въпроси.
– Ти сам си отговори на тях – казал отшелникът.
– Как така? – изумил се от тези думи царят.
– Виждайки, моята старост и немощ, вие се съжалихте над мен и ми помогнахте. Докато окопавахте лехите, аз бях най-важният човек за вас, помощта ви за мен беше най-важната постъпка. Появи се ранен човек, неговата болка се оказа по-важна от моята нужда от помощ, вие го спасихте и той се превърна в най-важния човек за вас, а помощта ви се превърна в най-важната постъпка – най-хубавото нещо е доброто, което вие му сторихте.
– Сега аз мога да си отговоря на третия въпрос – кой ден в живота на човека е по-важен от останалите? – проговорил царят.
Най-важният ден е – днешният ден!
