Опитайте се да си спомните последния ден, който не беше изпълнен със задачи, срещи и места, до които трябваше да стигнете. Вчера? През последната седмица? Или вече дори не си спомняте кога е било?
За много от нас съвременният живот се е превърнал в безкрайна поредица от напрегнати и забързани дни.
В нова научна статия, публикувана в списанието Behavioral Sciences, социални учени от няколко институции в Сингапур анализират предишни изследвания и теории и стигат до следния извод: човечеството се развива толкова бързо, че телата и умовете ни не успяват да се приспособят към настъпващите промени.
Важно уточнение: публикацията представлява концептуален преглед на съществуващи изследвания и теории, а не ново експериментално проучване. Авторите предлагат научна рамка, която тепърва трябва да бъде проверена чрез наблюдения и експерименти в реални условия.
Еволюирали сме за свят, който вече не съществува
В основата на предложеното обяснение стои проста идея: хората са еволюирали, за да живеят в малки общности от познати лица и да реагират на непосредствени и лесно разпознаваеми заплахи.
Днес обаче сме част от огромни общества, постоянно сме свързани помежду си и сме изложени на множество източници на натиск, които се наслагват един върху друг и засилват усещането, че непрекъснато се съревноваваме с някого.
Според изследователите това „еволюционно несъответствие“ може да допринася за редица проблеми с физическото и психичното здраве – от затлъстяване до тревожност.
„Стресът, самотата и тревожността често се приемат за лични проблеми или за последица от начина на живот. Те обаче може да отразяват и несъответствието между средата, в която живеем, и условията, към които човешките умове и тела са се приспособявали в хода на еволюцията“, казва психологът по околна среда Сара Чан от Сингапурския университет по технологии и дизайн (SUTD).
„Това означава, че трябва да мислим не само за способността на отделния човек да се справя, но и за начина, по който изграждаме градовете и общностите си.“
Изследователите посочват, че инстинктивните ни реакции са се усъвършенствали в продължение на стотици хиляди години. Те обаче не винаги работят добре в съвременната среда, която се е променила коренно само за няколко столетия.
Когато сравнението с другите никога не спира
Преди появата на интернет за хората е било по-лесно да разбират мястото си в дадена общност. Днес непрекъснато се сравняваме с приятели, роднини, знаменитости и напълно непознати хора.
„Конкуренцията не е нещо ново, но съвременният живот може да създаде усещането, че тя никога не спира“, казва психологът Хосе Йонг от Университета „Джеймс Кук“ в Сингапур.
„Еволюционната перспектива може да ни помогне да разберем защо хората реагират толкова силно на сравненията и на страха, че изостават – дори когато тези сигнали идват от непознати или от екрана, а не от малката общност, към която принадлежат.“
Това обяснение се вписва и в резултатите от други изследвания. Проучване, за което Obekti.bg писа, показва например, че ограничаването на социалните мрежи дори само за една седмица може да облекчи тревожността, симптомите на депресия и проблемите със съня при младите хора. Това не означава, че дигиталните платформи са единствената причина за подобни състояния, но показва колко силно средата, в която прекарваме времето си, може да влияе върху психичното ни състояние.
Поликризата засилва усещането за несигурност
Към всичко това се прибавя съвкупното въздействие на климатичните промени, глобалните пандемии, икономическата нестабилност и технологичните сътресения, сред които е и бързото развитие на изкуствения интелект. Изследователите описват това преплитане на кризи с термина „поликриза“.
„Все по-често се признава, че тези събития – от мащабните глобални сътресения до психосоциалните им последици – са свързани и взаимно подсилват както възникването, така и въздействието си“, пишат авторите в научната статия.
„Например поскъпването на живота и задълбочаващото се икономическо неравенство – допълнително изострени от финансови кризи и събития като пандемията от COVID-19 – засилват финансовата несигурност и тревогите на хората за положението им в обществото. Това от своя страна ги подтиква към поведение, което води до прегаряне, отслабва готовността им да помагат и да си сътрудничат и създава още по-голяма несигурност. Така възникват порочни кръгове, които изострят конкуренцията в обществото и допринасят за икономическа стагнация или свиване.“
Самотата също не бива да се разглежда единствено като абстрактно емоционално преживяване. Данните от друго проучване показват, че дори кратките периоди на самота могат да бъдат свързани с физически здравословни оплаквания. Важно е обаче да се прави разлика между установена статистическа връзка и пряко доказана причинно-следствена зависимост.
Предишни изследвания също достигат до сходни заключения. Според тях животът в пренаселени градски пространства може да поддържа организма в състояние, наподобяващо постоянна заплаха. Темата за това как големите градове натоварват човешката психика обхваща въздействието на непрестанния шум, пренаселеността, забързания ритъм и множеството външни дразнители.
Други научни разработки подсказват, че съвременната култура все по-силно измества факторите на физическата среда като основна сила, която влияе върху развитието на човешкия вид.
Изследователите наричат своята концепция Хипотеза за социалното еволюционно несъответствие и конкуренцията – Social Evolutionary Mismatch and Competition Hypothesis (SEMCH). Според тях по-доброто ѝ разбиране може да помогне в търсенето на решения за част от психологическите проблеми на съвремието.
По-човешки градове и дигитални пространства
Тази идея има пряко отношение и към начина, по който проектираме градовете и градската среда. Обществените пространства могат съзнателно да бъдат оформяни така, че да не създават усещане за пренаселеност и да не претоварват сетивата. Една от най-очевидните отправни точки е осигуряването на повече природни и озеленени пространства.
Достъпът до природа не е само въпрос на естетика. Изследванията показват, че градските зелени площи могат да подпомогнат физическото и психичното здраве, като намаляват стреса и създават повече възможности за движение, почивка и общуване.
Самата гъстота на населението обаче не определя автоматично как ще се чувстват хората в един град. Според разяснението на Сингапурския университет по технологии и дизайн от значение е дали средата се възприема като претъпкана, заплашителна или трудна за ориентиране. Зелените площи, по-силните връзки между хората и внимателното планиране на обществените пространства могат да намалят напрежението, без непременно градовете да стават по-слабо населени.
Същият принцип важи и за дигиталната среда. Изследователите не призовават да се отказваме от технологичния напредък. Според тях платформите трябва да бъдат създавани така, че да намаляват усещането за непрестанна надпревара, вместо допълнително да го подхранват.
Следващата стъпка е тези идеи да бъдат проверени чрез допълнителни проучвания, включително експерименти в реални условия, които да покажат как средата влияе върху благосъстоянието ни.
„Трябва да създаваме решения, които действат в съгласие с еволюиралата човешка природа, а не срещу нея“, казва Йонг.
Изследването е публикувано в научното списание Behavioral Sciences.
