Когато преди 5 години се роди синът ми Макала, студентите ми ме питаха как е да си баща за първи път.

„Ужасяващо“, промрънках. „Мисля само за тормоза в училище.“

Мълчание и озадачени погледи изпълниха стаята. „Ама детето ви току-що се роди“, каза една студентка.

„Знам“, отвърнах. „Но момчето ми ще бъде отгледано да усеща и да изразява своята чувствителност. А това е проклятие в нашата култура.“

Това, което ме разтревожи също толкова, беше и другата част: каквото и да се опитваме да направим със съпругата ми, за да оформим мъжката му идентичност, това ще се сблъсква с най-различни културни норми като позата да си безразличен към училището, което може да доведе до по-ниски оценки, диплома и академична мотивация, или спортовете и гейминг културата, които въздигат в култ алфа доминацията (и агресивните мъжки рефлекси).

Целият ужас и омраза, които някога съм изпитвал към ограничаващия сценарий на традиционните норми за мъжественост, ме заляха отново. Бях изправен пред един от най-големите ми страхове, свързани с родителството: да имам син.

Разпространеното схващане, както потвърждават и проучванията, е, че повечето мъже искат синове. Това започва да се променя. Някои мъже, като мен, се страхуват да станат бащи на мъжки рожби.

В сайта на радио шоуто на NPR „On Being“ писателката Кортни И. Мартин разказва за наблюденията си над много млади бъдещи бащи от средната и по-висша класа: „Забелязах впечатляваща тенденция: голяма част от тях искаха момиченце, вместо момченце.“ Импровизирано фейсбук проучване, което решила да проведе, излъчило следните резултати: „Исках момиченце, основно защото ми се струва по-трудно да си момче в днешното общество. Ако имах момче, щях да приема предизвикателството да отглеждам син... който може да научи за силата на чувствителността, дори и когато мъжката култура се опитва да го накара да я възприема като слабост. Но, честно казано, надявам се, когато имам второ дете, да е още едно момиче.“ Това беше показателен отговор за поредица такива, които разкриваха, че мъжете се чувстват по-уверени или „по-способни“ да отглеждат „силна, уверена дъщеря“.

Продължава на страниците на Новите родители.