Да съчувстваш е лесно. Да си съпричастен – не толкова

Очаквай от мен съпричастност, но не и съчувствие – казва истинският приятел.

Вече сигурно повдигате вежда и ви звучи лицемерно?

Може би си мислите, че който не проявява съчувствие към вас, е човек със студено сърце или най-малкото не се интересува особено от вашето благополучие.

Всъщност може би е точно обратното.

Да съчувстваш е лесно. Мислите си, че е голяма работа да предоставите рамо, на което приятел да поплаче, но всъщност не особено. И освен това не е задължително да е признак на добро сърце. Представете си, че собственикът на рамото, на което поплаквате, тайничко се радва, че не е на ваше място.

С ръка на сърце си признайте кое е по-лесно: да съчувствате на приятел, преживял нещастие, или да се радвате от сърце за приятел, постигнал голям успех?

Второто е истинската мяра за висока нравственост и доброта.

Да съчувстваш е лесно. Да си съпричастен – не толкова.

Съпричастността я разбираме по съвсем друг начин. Когато човек е съпричастен на нечия болка, той не просто изслушва със страдалческа физиономия пострадалия, но предлага реална помощ. Именно „реална“ е ключовата дума тук. Предлага възможни решения на проблема. Ако в тези предложения участва и самият той, значи действително имате в живота си човек, който искрено се интересува от вас. Не го приемайте за даденост и го ценете.

Цветелина Велчева