Повечето хора изпадат в трудна ситуация, когато техен близък или приятел им сподели болката си след тежко преживяване. Малко са онези, които съумяват да дадат искрена утеха, макар че вътрешно съчувстват на другия. В подобни ситуации мнозина се чувстват объркани и не знаят как да постъпят. Дали да кажат просто колко съжаляват и да оставят човека сам да ближе раните си или да сложат веселата маска и да правят всичко възможно, за да го разведрят?

Кое е правилното? Истински съпричастният човек, или този, който изпитва истинска емпатия, знае отговора.

Макар да са близки по значение, между съчувствие и съпричастност (емпатия) има разлика.

Невробиологът Таня Фишър твърди, че става дума за различен тип мозъчни процеси, при които се активират различни нервни вериги в мозъка.

Когато изпитвате съчувствие, чувствата, които изпитвате, са относно ситуацията, в която се намира другият. Вие разбирате ситуацията. Тази способност се овладява с възрастта и зрелостта и е свързана със способността да свързваме определени емоции с определени събития. Тя не изисква емоционална връзка, а само достатъчно живо въображение. Можете да изпитвате съчувствие за преживяване, което ви е напълно чуждо, но може да си представите, че другият изпитва болка. Това обаче едва ли ще извика сълзи в очите ви.

Емпатията е нещо различно. Новородените бебета в родилното понякога плачат „заразно“, а малките деца, които още не са овладели нужния опит и способност да изпитват съчувствие, демонстрират емпатия. Когато изпитвате емпатия вие чувствате заедно с другия човек – по начин, който по-скоро буквален. Емпатията скъсява разстоянието между хората.

Научих важен урок по емпатия от една стара приятелка, която се бореше с особено опасна форма на рак по същото време, когато аз преживявах труден развод, пише Пег Стрийп за Psychology Today. Чувствах се неудобно да говоря за това – моят ад изглеждаше толкова малък и незначителен в сравнение с това, пред което тя беше изправена – но тя не ми позволи да мълча. „Не го прави – каза тя твърдо. – Само защото моята болка ти изглежда по-голяма, това не прави твоята болка по-малка. Част от това да остана жива и да бъда човек е свързано с това да те слушам и да разбирам твоите чувства.“