Лесно е да съчувстваме на някого на думи. Използваме готови фрази и се стараем да го убедим, че знаем как се чувства. Но това не е истина. Няма как да знаем как се чувства човекът отсреща. Дори да вярваме, че сме преживели същото като него, просто няма как да изпитваме същите чувства и да знае с точност какво става в душата му.
Ако искате да разберете болката на един човек истински, трябва да я опознаете.
За тази цел човек трябва да преживее нещо подобно като вас, да остане с болката си. Душата няма нужда да бъде съветвана или поправяна. Има нужда да бъде съзерцавана и опозната.
Най-доброто, което можете да направите, когато човек изпитва истинска болка, е да му дадете пространство. Оставете го да разбере чувствата си, да опознае болката си, да реши как може да се пребори с нея. Човек сам ще покаже от какво има нужда. Сам ще ви изпрати своите знаци, сигнали. Вашата работа е да ги разчетете правилно.
Ако искате да помогнете, изслушайте, подайте ръка, не се натрапвайте, не забравяйте споделеното.
Опознайте болката на човека, за да му помогнете.
Цветелина Велчева
