През времето на социализма Индия подарила на България слон. Бай Тошо веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си. Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, биограф на слона... А бе с две думи, типично по нашенски се създала администрация от 250 човека.
Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза - бре тук слон, там слон - няма го. Пита пазача:
- Къде е животното, бе другарю пазач?
- Ами то още на втората седмица умря, др. Живков. Промяната в климата не му понесе.
Отишъл бай Тошо в администрацията на комисията за Слона и какво да види - всички си работят, кипи дейност.
- Вие другари, какво правите тук след като слона е умрял? - попитал първият.
- Жив, умрял - все тая. - отговорили му.
- То бумащината си върви.
