Шампоанът – между грижата и суетата
Миризмата на шампоана напомня на изкъпалия се, че го е направил по всички правила, с използването на най-съвременни средства. Освен това така се създават мощни асоциативни връзки между удоволствието от душа и аромата. Интересното е, че
колкото по-„естествена” е миризмата
на препарата, толкова по-съмнително е тя да е от нещо природно.
Кондиционерите, които най-често се продават отделно от шампоана, заменят измития себум с вещества с растителен и животински произход. Понякога това са смеси със силикон, които нанасят механично укрепващ пласт върху косъма и той не се заплита.
Ако човек се загледа в етикета, може да се зачуди дали някои шампоани не стават и за марината за пиле, като се преброят включените витамини, протеини и билки. Но повечето екранни хвалби за минерали и витамини са добре платено пустословие. От антиоксидантите до бирената мая и екстрактите от свръхекзотични храсти – всичко това е за пълнежа под скалпа, не за кожата и косата.
За да не се изпоразвалят всички тези съставки, шампоаните често се тъпчат и с консерванти, начело с известния натриев бензоат. Неговата заслуга е, че изтребва успешно всичко, което може да реши да свие гнездо в шишето.
Трудно е да се каже точно колко е вредно ползването на съвременния шампоан. Една от причините е, че от около 80 хил. вещества, ползвани в модерната индустрия, само 500 са проучени надлежно за ефекта си върху хората.
Вече преминал през сифона, шампоанът има доказано вредно действие върху околната среда.













