Последният писък на модата в Америка е т.нар. Non Bathing (Не на къпането). Много хора се отказват от всекидневното вземане на душ с оправданието, че го правели за доброто на тялото си и на околната среда. Банята била от вчера, пардон – от миналата година. Който се къпел по-рядко или най-добре изобщо пропускал душа, го правел от здравни и екологични съображения. По този начин щадял кожата си и пестял водата. Американски звезди се изживяват като пионери на новата тенденция. За нея до голяма степен допринася и корона кризата, тъй като през изминалите почти две години от началото на пандемията с нейните локдауни мнозина са изгубили желание да поддържат изряден външния си вид и са започнали да се къпят по-малко. Нищо не пречи в хоум офиса да работиш облечен неглиже, небръснат, несресан и немит. Отпада и излизането за спорт или други развлечения. Междувременно пазарът на душ гелове и шампоани си отдъхна, но все още е далеч от нивото си преди Ковид-19.
Модата Non Bathing или Cleansing Reduction (Ограничаване на миенето) процъфтява в Холивуд. Нейни поддръжници са звезди като Кристен Бел („Вероника Марс“, „Герои“), Брад Пит и Джейк Джилънхол („Планината Броукбек“). В свои интервюта актрисите Дженифър Анистън, Джулия Робъртс и Чарлийз Терон споделят, че се къпят само веднъж седмично, за да пестят водата. Мила Кунис подчертава в един Spotify-подкаст: „Не се къпя всеки ден – измивам само подмишниците, гърдите, краката и интимната си зона. Вземането на душ е силно надценявано“. Партньорът й Аштън Къчър е съгласен с нея. Той използвал сапун само за подмишниците и чатала си.
Разбира се, мненията се разминават и относно тази хигиенна процедура. Така например кинозвездата Дуейн Джонсън – Скалата признава, че обича да взема душ по няколко пъти на ден: сутрин студен, а след спортуване – топъл. Лицето си пък почиствал с пилинг.
В Германия всяка година се харчат около 15 милиарда евро за продукти за грижа за тялото, твърдят от издателство „Кунстман“, публикувало бестселъра на Джеймс Хамблин Clean: The New Science of Skin („Чистота: нова наука за кожата“). Според Хамблин е задължително да мием грижливо само ръцете си, защото с тях си търкаме очите и пипаме носа. Докато сапунът бил нужен на малко места по тялото, като краката и подмишниците. Хамблин изтъква, че в рекламите и филмите прекалено често виждаме хора, които сапунисват цялото си тяло, сякаш са коли в автомивка. Така се прекарва повече от необходимото време под душа, хаби се повече от нужното вода и се купуват продукти, чиито съставки биват транспортирани през половината свят, след което напълнени в пластмасови шишета. Който се откажел от всекидневния душ, пише Хамблин, отначало започвал да мирише по-силно и мислел, че решението е да се мие още повече. Но този порочен кръг постепенно можел да се счупи, защото след известно време без козметични продукти възниквало ново равновесие на кожата и на косата.
Мюнхенската дерматоложка Марион Мьорс-Капри общо взето приветства тезата, като казва: „Ние надценяваме телата си. Къпем се прекалено често и разточително, използвайки гореща вода“. Двайсет минути всеки ден под топлия душ били ненужни и дори вредни, особено на хората с кожни проблеми. Ежедневното търкане на кожата я обезмаслявало и отслабвало бариерната й функция. Самата лекарка признава, че се къпела два пъти седмично и използвала домашен сапун за пране, тъй като не съдържал химикали. Междувременно прокарваната дълго време концепция за защитната киселинна мантия е отречена от дерматолозите.
В заключение може да се каже, че няма единодушие по въпроса какво наистина поддържа и подхранва кожата и какво й вреди. Изследванията в тази област рядко са независими от големите концерни на козметичната индустрия.
