В Америка се роди цяло
народно движение – това на шампоановъздържателите.
Много от представителите му загърбват суетата и се разхождат с по-неугледни прически, за да не се излагат на химикалите. По-умерените само ограничават къпането си до два-три пъти седмично. Това по принцип не е проблем. Отделянето на себум намалява рязко за такъв период, след като тялото реши, че е натрупало достатъчно.
По-крайните ползват сода за хляб и оцет като кондиционер. Вършат добра работа, но после смърдиш на кисели краставици. Може да си разбивате и яйца, да изстисквате лимони, както е по етикетите – но резултатът ще е същият – косата ви ще ухае на нещо за ядене. Това за Ш-въздържателите обаче е само излишен данък обществено мнение.
Но индустрията се ориентира и към изискванията на тези потребители. Разработени са шампоани изцяло от естествени съставки – при това само три-четири общо. Е, доста по-течни са, леко киселинни, намирисват слабо на лимон, не се пенят особено и изобщо изглеждат като некадърна имитация. Но са по-добри. Екологично се втриват само веднъж (в САЩ битува убеждението, че Бил Гейтс отстъпва много по интелект на гения, изписал на етикетите указанието „повторете” след явните „нанесете, втрийте, изплакнете”).
