На фона на все по-големия брой услуги, използващи изкуствен интелект (ИИ), става все по-лесно и изкушаващо да прехвърляме сложни мисловни задачи на чатботове, виртуални асистенти и други инструменти.

В дигиталната ни среда сме изложени на огромен поток от информация и високотехнологични софтуери, които „мислят“ вместо нас. В рамките на секунди инструменти като ChatGPT, Claude или Gemini могат да съставят имейл, да генерират поздравителни съобщения или дори да обобщят сюжета на роман, който все още не сте прочели.

Това „прехвърляне на мисловната работа“ поражда опасения, че хората могат да станат твърде зависими от ИИ, с непредвидими последици – например ерозия на критическото мислене и общ спад на когнитивните способности.

Защо това е важно

Изследванията на Мисия Темлер и нейния екип от Университета на Сидни показват, че онлайн средата използва нашите когнитивни наклонности – индивидуални различия в начина, по който мислим, възприемаме, обръщаме внимание и запомняме.

Някои хора започват да използват повече умствени „къси пътища“ и обработват информацията само повърхностно. Други изследвания свързват високата употреба на ИИ с повишена леност, тревожност, намалено критическо мислене и усещане за зависимост.

Контролът е ключов

Не самата употреба на ИИ е проблемът, а начинът, по който го използваме. Винаги сме разчитали на външни източници на знания – лекари, инженери, финансови съветници. Въпросът е да се запазим в контрол на това какво и защо „прехвърляме“ на другите.

Когато учим, например, учителят не пише есето вместо ученика. Той дава обратна връзка, която позволява на ученика да свърже новата информация с вече придобитите знания. По същия начин, ИИ може да бъде полезен „скелет“ за мислене, стига да не се превръща в заместител на умствената ни работа.

Когнитивните процеси са разширими

Мисленето включва три основни задачи: кодиране на информация (възприемане), съхранение и извличане. Когнитивните процеси понякога се „разширяват“ чрез външни източници – хора, физически предмети или дигитални инструменти. Например дневникът е продължение на ума, ако го използваме за извличане на записани спомени.

Но безразборното прехвърляне на знания към ИИ – например да питаме чатбота за всяка случайна информация – може да отслаби критическото ни мислене. Придобитите знания взаимодействат с новата информация, като ни помагат да я разбираме и интерпретираме критично. Колкото повече знаем, толкова по-добри сме в усвояването и анализа на нови данни.

Трудната работа носи награда

За да поддържаме когнитивния си баланс, трябва да извършваме трудните мисловни задачи сами, а не да ги „отдаваме“ на ИИ при всяка възможност.

Примерно, ходенето до приятел е по-полезно за ума и тялото, отколкото шофирането до там. По същия начин, използването на ИИ трябва да бъде контролирано и осмислено.

Един добър подход е рефлексивната практика: след като използваме ИИ, можем да се попитаме:

  • Как се чувствам след това – горд и удовлетворен или тревожен и претоварен?

  • Днес ИИ замести мисленето ми или го обогати?

  • Какви задачи мога да изпълня утре, за да развия умствените си способности?

За да имаме успешна връзка с ИИ, трябва да упражняваме всички свои умствени умения – иначе рискуваме да ги загубим.