Светът харчи по $230 млрд. годишно за шампоан, затова хватките за привличане на вниманието са обясними.  Не е достатъчно продуктът да върши работа, той трябва по някакъв начин да дава още на този, който го ползва.

Мазната коса има нужда само от детергент. Това е миещо вещество, което се свързва както с водата, така и с мазнини. При втриването му в косата то обира мазнините. След това се „закачва” за водата, с която се изплаквате, и отнася себума със себе си.

Най-често тези вещества в шампоаните са амониев лаурил или лаурет сулфат - гъсти жълтеникави течности.

За да спечелят потребителя, продавачите работят по няколко фактора на удоволствието: блясък, сгъстяване, пенливост, миризма, покривни пластове и екзотични съставки. Всички те имат за цел да ви убедят, че сте купили каквото ви трябва.

За да блести косата, кутикулите й трябва да са правилно прилепнали. Косъмът може да се изобрази като куп фунийки за сладолед, надянати една на друга. Когато фунийките са „по-разперени”, косата губи блясък. Прибирането им става с помощта на леко киселинни вещества, затова се добавя лимонена киселина – косата блести както в рекламите.

Друг номер е да се прави по-гъст

шампоан – усещането за нещо по-материално в ръцете при втриването му е важно за мнозина. А така се хаби и повече шампоан, което означава по-чести вноски в касичката на производителя. Съответно в сместа се забъркват и сол, гликол дистеарат, цетилов алкохол, амониев ксилен сулфонат и други.

А закъде сме без пяна? Поне Холивуд без нея не може, а милиони му подражават. Обикновените сапуни се пенят малко, но мехурчетата не играят голяма роля при самото миене. Повечето пяна обаче успокоява потребителя, че покупката работи. Затова се вкарват вещества, често токсични (кокамид и др.), които поддържат формата на пяната.

Луд на шарено се радва. Затова и шампоаните се продават във всички цветове на дъгата – виолетово, зелено, да не говорим за розово и златисто. Добавят се огледални частички, имитиращи цъфтящи облаци. През 1990 г. САЩ забраняват оцветителя червено 3, след като се открива канцерогенната му същност.