Най-важната съставка за лазанята е компанията, с която смяташ да я споделиш. Това е рецепта за красива вечер и се комбинира прекрасно с бутилка червено вино, добро настроение, хубава музика и желание за чисти отношения.

Съставките са:

1. кори за лазаня (1 кутия от 500 гр стига, ще остане)

2. сос бешамел (вземи готов, поне 500 мл, ще остане малко)

3. доматен сос (вземи готов, поне 500 мл, ще остане малко)

4. кашкавал (~200 гр)

5. лук (най-много половин глава)

6. вода

7. зехтин

8. риган

Трябват ти още:

1. съд за печенето на лазанята (тава или алуминиева тарелка)

2. касерол (за доматения сос)

3. тенджера (за корите, с по-голяма е по-лесно)

4. помощна чиния (пак за корите)

5. дървена лъжица

6. щипци (ако не ти стиска да вадиш корите от врялата вода с лъжица)

7. ръкохватка

Започваш с корите. Ако си взел от пресните, прескочи направо към соса. Твърдите кори трябва да бъдат смекчени, преди да ги омажеш със сосовете. В зависимост от компанията ти този процес отнема повече или по-малко време. Като помощно средство можеш да пуснеш музика. Лени Кравиц е подходящ. Джордж Майкъл също. Сипваш 2-3 литра вода в тенджерата и я оставяш на котлона да кипне. Когато кипне, намаляваш малко котлона и започваш да потапяш корите по няколко наведнъж. Сам ще прецениш колко да сложиш. Няма формула - трябват ти за поне четири слоя лазаня. Може и пет. Преценяваш спрямо тавата. При варенето на корите им трябва между половин и една минута време, за да омекнат. Вадиш корите или с дървената лъжица, или с щипците. Омекналите кори ги редиш в помощната чиния.

Обръщаш внимание на компанията си. По законите на физиката всяко нещо, за да съществува, има нужда от внимание. Спираш погледа си върху чаровното същество до теб и пускаш усмивка. Може и някой готин лаф, но не е задължително. Тук няма нужди, има единствено споделяне.

След като приключиш с корите, е време за доматения сос. Нарязваш лука на много ситни парчета. Не се притесняваш, ако пуснеш сълза, то си е забавно. “Кара мия, плача…”. Така се отваряш за включвания от компанията. Сипваш в каресолчето малко зехтин и риган. Оставяш ги да се загреят (15-20 секунди) и добавяш лука. Запържваш го някъде за около минутка. После сипваш доматения сос. Дори да прекалиш е по-добре, отколкото да не стигне впоследствие. Оставяш го да кипне и намаляваш котлона, колкото да поддържа температурата.

След като си приготвил корите и доматения сос, е време за кашкавала. Настъргваш го на едро. Може и на ситно. За предпочитане е в купа, за да не се разсипе. Ако си в собствената си кухня, ще си правиш каквото си искаш. Не обръщаш внимание, ако почнат да ти крадат от кашкавала. Може да се усмихваш тихичко. Това е сигнал, че компанията е гладна и проявява интерес към случващото се.

Включваш фурната на 200 градуса, за да загрява.

Време е за реденето на лазанята. Тук ще се прояви майсторлъка ти. Корите обикновено са с правоъгълна форма, а тавите - с кръгла. Няма да се паникьосваш. Не случайно в училище жени-преподаватели са те учили на геометрия. Това е истинската подготовка за живота. Радвай се, че няма и триъгълници в рецептата. Най-важното тук е да запазиш самообладание. Всичко е наред, красивите неща са предвидени да са така. Слагаш първия ред с колкото парчета са нужни. Разстоянието между положената основа и стената на тавата попълваш с натрошени парчета. За вкус може да помолиш компанията да се включи.

След като наредиш първия ред, заливаш с доматения сос с помощта на дървената лъжица. Разнасяш соса равномерно по цялата повърхност и започваш наново с реденето. Редиш новия слой кори напреки на долните. Повтаряш упражнението с попълването на празнините с натрошени кори. Втория слой заливаш с бешамел. Разнасяш равномерно по цялата повърхност.

Така повтаряш с четири или пет слоя като редуваш сосовете на всеки слой. С повече от пет слоя рискуваш лазанята да не се опече докрай. Като приключиш с реденето, изсипваш равномерно останалия кашкавал отгоре. Слагаш лазанята във фурната за около 10 до 15 минути. През това време не я зарязваш, а следиш кашкавала да не прегори. По кашкавала ще се ориентираш кога лазанята е готова. Все едно печеш филии с кашкавал на парти грила в Студентски град.

Изваждаш тавата с ръкохватка и си готов. Остава единствено да сипеш хубаво вино, ако вече не си се сетил по време на готвенето. Докато чакаш ястието да изстине до температура, подходяща за сервиране, може да пробваш да потанцуваш с компанията ти в кухнята. Ако ти стиска. Най-вероятно ще ти се получи, щом си стигнал до лазаня и не ти се налага да четеш рецепта в движение.

Не бързаш да почистиш след себе си. Лазанята е тук и сега. Хич да не ти пука как ще намериш кухнята.

Автор: Яким Кастелов