Упреците разрушават взаимоотношенията. Когато едната страна често използва обвинения срещу другата, това създава враждебност, както и постоянна атмосфера на обида, неразбиране и неуважение. Обвиненията карат хората да се чувстват недооценени, наранени или отхвърлени. Вместо да допринасят за решаването на проблемите, упреците разрушават доверието между двете страни.

Укорите са форма на психоемоционално насилие един над друг. Много семейства са затънали в такова емоционално насилие, скрити от съзнанието, отглеждайки децата си в такова насилие, общувайки с този език в работата, с приятели и просто с познати. И тази форма на общуване се предава като единствената възможна форма на общуване в обществото от поколение на поколение.

И така, какво представлява упрекът? Това е изразено обвинение и неодобрение, което естествено кара лицето, към което е насочено, да се чувства виновно. Поражда у него желанието да се защити и предпази от връхлитащата го вълна на вината.

Естествено човекът започва да се защитава, като отвръща на упрека. Това се оказва игра на пинг-понг, в която вината изпълнява ролята на топчето.  Отношенията, оцветени от вината, стават токсични и непоносими. Те отнемат свободата на избор и на двамата партньори. Защото винаги съществува страхът да не бъдеш виновен и всички действия и думи в една връзка са насочени към да се избегне изпадането във вина.

Как да разпознаете укора?

То винаги прилича на съобщение от типа "Ти": "Пак направи нещо нередно. Допуснал си грешка. Не го правиш както трябва." То винаги е преценка от позицията на: Това винаги е преценка от позицията: „Оценявам вашите действия като лоши“. Но аз не говоря за себе си и отношението си към вашите действия. Всъщност говоря за вас и ви осъждам.

Ако използвате езика на упреците достатъчно дълго време, тогава в крайна сметка такава връзка достига до жалък край. И няма значение дали партньорите са се развели или не. Връзката просто става враждебна и токсична. В такива отношения тялото може да се разболее от тежка болест, а предателството, както и други драматични ситуации, не са рядкост.

С какво да заменим укора?

Зад упрека винаги стои неудовлетворено желание, нужда на укоряващия. С други думи той иска нещо, но за това избира формата на упрек, формата, с която е свикнал в процеса на своето развитие и на която са го научили родителите му. Факт е, че родителите понякога не знаят как да направят детето си удобно и послушно, и често манипулират чрез чувството за вина. А виновните, както знаем, се управляват по-лесно. А когато едно такова дете порасне, се оказва, че вече няма друг език освен укора, а самото то се оказва чувствително само към упреците. Но понеже зад укора стои нужда, той може да бъде заменен с молба.

Алтернативата на укора е молбата.

Искането винаги е „аз-съобщение“. Ако не харесвам нещо в твоето поведение, тогава винаги имам избор как да ти кажа: или „ти си лош“ или „разстроена съм, не ми харесва и моля да не го правиш“ това се повтаря отново и моля да не говориш с мен така.

Моля, обърнете внимание, че в „Аз-съобщението“ няма упрек и следователно не включвате защитната агресия на партньора си и не попадате в чувството му за вина. За вас има разлика в това да кажете: „Ти ме изплаши“ и „Бях изплашен, не прави това отново, това ме плаши“. Същото нещо, но казано по различен начин. Първото е упрек и „ти-послание“, а второто е „аз-послание“ и молба. Така че, ако се опитате да превърнете всеки упрек в молба, тогава връзката ви ще спре да се срива и да разрушава здравето ви.

Между другото, „Ти ме упрекваш“ също е упрек, а „Аз го чувам като упрек, моля те, превърни го в молба“ вече не е упрек, а молба.

Искам да кажа още нещо във връзка с искането.

Веднъж работих с двойки партньори, за да спрат да се укоряват. И забелязах, колко неразбрана може да бъде една молба. Искането е нещо, което включва, както съгласие, така и отказ. Това не трябва да се забравя, когато питате.

Укорът не означава отказ, тъй като отказът винаги ще бъде последван от вина. При укора няма право на отказ и няма свобода на избор. Така че най-важното е да не превръщате молбата в насилие. Ако вече са ви казали „не“, оставете човека на мира. Всички хора имат право на „не“, включително и вие. Ако продължавате да настоявате в молбата си партньорът да изпълни желанието ви, значи вече преминавате към насилие. ВСЪЩНОСТ, УПРЕКВАМЕ САМО ЗА ДА ЛИШИМ ДРУГИЯ ОТ ПРАВОТО ДА НИ ОТКАЖЕ.

Укорът превръща всяка връзка в робство.

Юлия Латуненко / cluber.com.ua