Психопатичните тенденции са свързани с микробите в тялото ни, показва проучване

Колкото повече научаваме за микробиома, толкова по-ясно става колко дълбоко може да е влиянието му върху това какви хора сме.

Вече знаем, че микроорганизмите в тялото ни могат да влияят върху емоциите ни – включително върху реакцията ни на страх. Но докъде стига това влияние, когато става дума за формирането на личността?

Според резултатите от ново изследване – доста далеч.

Има ли връзка между микробиома и психопатичните черти?

В ново изследване, публикувано в Translational Psychiatry, учени откриват данни, които подсказват, че микробиотата може да има отношение дори към проявата на психопатични черти. Изследователите установяват връзка между количеството на определени микроорганизми в червата и устната кухина и някои особености на личността, характерни за психопатията.

Макар резултатите тепърва да трябва да бъдат потвърдени от допълнителни изследвания, според авторите това е първото проучване, което открива данни за възможното участие на микробиотата в проявата на психопатични черти – феномен, чиито биологични механизми все още не са напълно изяснени.

Психопатията се характеризира с особености като липса на емпатия, антисоциално поведение, импулсивност и егоцентризъм. Все още обаче не е напълно ясно как възникват и се оформят тези личностни характеристики.

Известно е, че при хората с изразени психопатични черти могат да се наблюдават сходства в структурата на мозъка. С психопатията често се свързват определени мозъчни области и нервни пътища, сред които и префронталната кора.

Според учените обаче това не е достатъчно, за да обясни напълно явлението.

Как е проведено изследването?

„Макар да се смята, че измененията в мозъка, особено в префронталната кора и темпоро-лимбичните области, имат пряко отношение към психопатията, сами по себе си те не са достатъчни за цялостно невробиологично обяснение на психопатичното поведение“, обясняват авторите на изследването, сред които е и водещият автор Каролина Коста, биомедицински учен от Университета в Порто, Португалия.

„Предположихме, че съставът на чревната и оралната микробиота може да е свързан със субклинични психопатични личностни черти... Доколкото ни е известно, това е първото изследване на подобна връзка.“

Коста и екипът ѝ изследват 200 здрави пълнолетни доброволци. Участниците попълват Self-Report Psychopathy Scale – Short Form – въпросник за оценяване на психопатични черти – и предоставят проби от кръв, слюнка и изпражнения. Пробите са анализирани, за да се установят съставът на бактериалните общности в организма и различни метаболитни показатели.

Три вида бактерии се свързват с по-силно изразени психопатични черти

Когато учените разглеждат разнообразието на чревните и оралните микроорганизми при всеки участник поотделно, не откриват ясна връзка с психопатичните черти. Картината обаче се променя, когато резултатите на отделните хора са сравнени помежду им.

Тогава се оказва, че по-голямото наличие на три конкретни вида бактерии е свързано с по-силно изразени психопатични черти.

Според анализа по-голямото количество бактерии от родовете Allisonella и Prevotella в чревния микробиом, както и на вида Cloacibacillus evryensis, се свързва с по-голяма вероятност за наличие на психопатични личностни черти.

Това обаче не означава, че бактериите причиняват подобно поведение. Изследването установява само статистическа връзка, а не причинно-следствена зависимост.

Как бактериите биха могли да влияят върху поведението?

Ако все пак допуснем, че тези микроорганизми действително могат да влияят върху поведението и да имат отношение към психопатичните тенденции, по какъв механизъм би могло да се случва това?

Засега учените нямат категоричен отговор. Те обаче отбелязват, че Allisonella вече е била свързвана с редица заболявания. Възможната ѝ роля в стимулирането на възпалителни процеси, които от своя страна са свързани с тревожност и депресия, би могла да даде една от възможните следи към обяснението на връзката с психопатията.

Prevotella също и преди е била свързвана с невропсихиатрични разстройства и се смята, че може да влияе върху начина, по който мозъкът обработва емоциите.

Що се отнася до C. evryensis, изследователите предполагат, че връзката може да се дължи на способността на бактерията да произвежда гама-аминомаслена киселина (GABA) – инхибиторен невротрансмитер, който участва в системите, регулиращи контрола върху импулсите.

Една бактерия показва обратна зависимост

Интересното е, че при един от изследваните видове се наблюдава точно обратната връзка. По-високите нива на Treponema vincentii в микробиома на устната кухина са свързани с по-ниски показатели за психопатични черти.

Засега учените не могат да обяснят защо се наблюдава тази зависимост.

Биологичен отпечатък отвъд традиционните модели

Ще бъдат необходими още много изследвания, за да стане ясно дали и по какъв начин чревните микроорганизми действително участват във формирането или проявата на психопатични черти. Въпреки това резултатите очертават нови посоки за проучване и един ден биха могли да помогнат на специалистите по-добре да разпознават хората, при които тези характеристики са по-силно изразени.

„Като цяло нашите резултати показват, че микробиотата и продуктите на нейния метаболизъм имат потенциал да служат като биомаркери за психопатични черти в общата популация“, пишат авторите.

„Наблюдаваните връзки, особено между определени таксони – като Allisonella, Prevotella, C. evryensis и T. vincentii – и черти като безчувственост, склонност към манипулация, импулсивност и антисоциално поведение подсказват, че психопатията може да оставя измерим биологичен отпечатък, който надхвърля традиционните неврокогнитивни модели.“

Резултатите са публикувани в научното списание Translational Psychiatry.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров