Понякога изпитваме непреодолимо желание да споделим нещо. Дори на следващия ден или дори само след минути да се разкайваме, че сме го направили. В такива моменти често не мислим рационално, а действаме под напора на потребността да бъдем чути или забелязани, да сме интересни на околните, да получим одобрението им… За съжаление не се замисляме за последиците, които би могло да има това.
Някои проблеми или тайни толкова ни натоварват, че дават отражение на душевно или телесно ниво. Чувстваме зле, когато не можем да издадем на отсрещния какво знаем или какво ни тормози. В такива случи може да се окаже много полезно да се доверите, за да ви олекне. Ако се разкриете пред добър приятел, на когото можете да вярвате, или пред неутрален консултант, печелите повече, отколкото губите. Но ако споделите проблема си с не толкова близък човек или с бързо изпадащ в паника родител, вредите надделяват. Защото може да се сблъскате със загриженост или страхове, които не ви помагат. И докато преди да споделите сте били доволни от решението си, с всеки аргумент против, който чувате, приятното чувство изчезва. Вместо подкрепа срещате скептицизъм, който ви разколебава.
По правило в разговорите търсим връзка с други хора. Но те невинаги са готови да ни изслушат или пък не реагират така, както очакваме от тях. Разказвайки някоя малка забавна история, може да разсмеете цялата компания. Но ако в нея се подигравате на някого, това може да има последствия за авторитета или самочувствието му. Ето защо винаги трябва да се съобразявате кои ваши изказвания имат „принадена стойност“ и кои не.
Става ли думи за лични решения или идеи, довереното обкръжение е особено важно. Може би ви е трудно да сдържите радостта си от решението, което сте взели. Чрез преценката си обаче другите могат да ви отнемат радостта, преди още да сте осъществили идеята си. Споделяйки я, желанието ви е било околните да ви мотивират и окуражат, но накрая се случва точно обратното.
В други случаи близките, на които сте се доверили, навярно ще ви подкрепят и ще повярват в способностите ви. Тяхната похвала веднага ще ви накара да се почувствате по-силни и по-уверени. И за да изпитате отново същото чувство, споделяте идеята си с по-широк кръг хора. Но не всички ще реагират толкова положително, колкото близките ви. В действителност даже добрите думи могат да ви разколебаят. Вероятно защото в очите на другите изглеждате по-способни, отколкото се виждате вие. Това може да ви демотивира. Възможно е чуждото мнение да се окаже за вас по-важно, отколкото вярата в собствените ви възможности и в постигането на целта. Освен това фактът, че те така или иначе са ви оценили и приели независимо от крайния резултат, лесно може да ви накара да се откажете.
