Знаете ли какъв е коефициентът ви на интелигентност? Най-вероятно не, защото само малцина са се подлагали на съответния тест. Широко разпространено мнение е обаче, че високоинтелигентните хора се справят по-лесно с живота и са по-успели, поради което интелигентността се смята по-скоро за желано качество.
Ето защо е трудно да си представим, че и свръхинтелигентните срещат трудности. Истината е, че за тях и най-дребните неща от всекидневието може да представляват предизвикателство и дори да се превърнат в бреме.
Особено интелигентните хора често заместват „чувстване“ с „мислене“, което още повече задълбочава бездната между духовните и емоционалните им способности. Сред проблемите, които произтичат от това, са съмнение в себе си, скука и чувство за прекомерен натиск.
Ето кои са десетте най-често срещани проблема на свръхинтелигентните:
1. Съмняват се в себе си
Високо интелигентните хора мислят много - за всичко и за всеки. Разбира се, размишляват и върху собствената си персона. Не е чудно, че са крайно взискателни към себе си, което обаче често води до разочарования и съмнения в собствените сили. Особено когато липсва позитивна обратна връзка.
2. Трудно вземат решения
Друг проблем, с който често се сблъскват особено интелигентните, са разностранните им интереси. Характерно за тях се, че се залавят с много неща едновременно, но рядко успяват да ги доведат докрай. Така например започват да следват няколко специалности, ала в желанието си да успеят всичко наведнъж, не ги завършват. Затова в работата понякога им липсва нужната целенасоченост.
3. Не умеят да водят светски разговори
Хората, чиято интелигентност е над средната, обикновено се затрудняват да водят незначителни светски разговори. Те не умеят да обсъждат „дребни теми“ или пък се стремят да ги отклонят в по-сериозно русло. Затова в очите на околните тези хора минават за многознайковци или обратно – за разсеяни мълчаливци. Опитат ли се да се включат в такива разговори, имитирайки интерес, всички се напрягат, включително самите те.
4. В спорове са губещата страна
Често на свръхинтелигентните им е трудно да отстояват собственото си мнение, камо ли да го налагат – дори когато са сигурни в позицията си. Това се дължи на факта, че се поставят на мястото на опонента си и разбират аргументите му. В един спор винаги мислено търсят компромис. Но преди да предложат своето решение, спорът обикновено е приключил и събеседникът се радва, че е излязъл прав.
5. Мислят повече, отколкото говорят
Дори разговорът, в който участват, живо да ги интересува, високоинтелигентните хора създават впечатлението, че са равнодушни. И нищо чудно, защото зад всяка подхвърлена идея те веднага съзират целия контекст и обмислят различни перспективи. По този начин нерядко пропускат встъплението, защото събеседниците им вече обсъждат следващата тема. Или пък останалите ги гледат с учудване, понеже не са проследили мислите им.
