Едно време в далечния град Вирани царуваше владетел, който бе и могъщ, и мъдър. И всички се страхуваха от него заради могъществото му и го обичаха заради мъдростта му.
В центъра на града имаше извор с кристално чиста вода; всички жители, дори и царят, пиеха от нея, защото друг извор нямаше.
Една нощ, докато хората спяха, в града влезе магьосница. Тя изля в извора седем капки от някакво чудно питие и рече: “Отсега нататък всеки, който пие от този извор, ще полудее”.
На сутринта жителите на града с изключение на царя и неговия везир се изредиха да пият от извора и полудяха, точно както магьосницата беше предрекла.
И през този ден хората по тесните улици и пазарищата само се събираха на групи и си шушукаха: “Царят е луд. Нашият цар и неговият везир са загубили ума си. Бива ли да ни владее един луд? Трябва да го свалим от престола”.
Тези слова на народа стигнаха до мъдрия цар. И ето че вечерта на същия ден царят нареди на слугите си да напълнят златен съд с вода от извора. И когато му го донесоха, той пи от него и даде на везира си да пие.
И тогава настана голямо ликуване сред жителите на града Вирани, защото царят и неговият везир се изравниха с тях по ум.
Халил Джубран
