Прочутият халиф от династията на Абасидите Харун ар-Рашид научил, че един поет бедуин на име Кайс се е влюбил безнадеждно в Лейла и от любов към нея изгубил разсъдъка си, заради което бил наречен Мерджун, или Лудия. Заглождило го любопитство за жената, причинила такива страдания.
„Тази Лейла явно е страхотна жена – рекъл си той. – Превъзхождаща значително всички останали. Може би е невиждана красавица с рядък чар.”
Развълнуван и заинтригуван, той направил всичко по силите си, за да види Лейла.
Накрая един ден я довели в двореца. Лейла разбулила лицето си, а Харун ар-Рашид бил разочарован. Не че Лейла била грозна, недъгава или стара. Но не била и кой знае колко привлекателна. Била най-обикновен човек с обичайни човешки потребности и куп недостатъци, жена като безброй други.
Халифът не скрил разочарованието си.
- По теб ли си е изгубил разсъдъка Мерджун? Виж ти, изглеждаш съвсем обикновена. Какво толкова ти е особеното?
Лейла се усмихнала.
- Да, аз съм Лейла. Но ти не си Мерджун – отвърнала тя. – Трябва да ме видиш с неговите очи. Иначе няма да разбулиш никога тайната, наречена любов.
