Вървял един мъдрец към дома си и бил изпреварен от човек, който толкова много бързал, че случайно докоснал рамото му. Мъдрецът на свой ред, спокойно и учтиво се обърнал към него с въпроса:



– Кажи, човече, закъде бързаш толкова, че не забелязваш нищо по пътя си?



– Съжалявам – казал мъжът, без да забавя темпото. – Бързам, защото съм зает да търся смисъла на живота и нямам право да отлагам, докато не постигна целта си.



– Чувал съм за човек, който търсил този смисъл цял живот. – казал мъдрецът.



– Надявам се, успял е да открие истината? – попитал нетърпеливо пътникът.



– Да, той умря просветлен, като успя да прошепне на онези, които бяха близо до това, което разбираше, вече умирайки. – отвърнал учителят.



– И какво им казал?

– Добре, благодаря ти за разговора – казал мъжът, поклонил се на мъдреца и продължил почти да тича по пътя.



– ... избор, да живея или да прекарам целия си живот, търсейки този смисъл. – завършил мъдрецът, но думите му прозвучали напразно, защото мъжът бил далеч и не успял да ги чуе.