През 1960 г. едва около 10% от възрастните никога не са били женени. През 2012 г. този брой нараства до 20%. В следващото десетилетие процентът е още по-висок. Въпреки това самотните хора често се възприемат като неудачници или асоциални чудаци. Но да бъдеш сам често е осъзнат личен избор и проява на грижа към себе си.
Ето защо някои хора избират да останат сами:
1. Не искат да се чувстват зле заради избора си.
В едно общество, което все още цени семейството и брака, самотните хора често са обект на критика и порицание. Още от малки бързо научаваме, че всички очакват от нас да пораснем, да се оженим и да имаме деца. Хората, които случайно не искат тези неща, биват заклеймявани и могат да бъдат подложени на солиден натиск от роднините си и дори от непознати.
Мнозина смятат, че нещо не е наред с вас, ако сте без партньор. Така че хората се опитват да не бъдат „грешни" и често ще предпочетат дори една нещастна връзка пред самотата, защото тя е по-приемлива в обществото. Въпреки това е много по-добре човек да излезе от токсична връзка и да живее щастливо сам. В крайна сметка това е вашият живот.
2. Има разлика между това да бъдеш сам и да бъдеш самотен.
Макар че някои биха нарекли човека без партньор „самотен", случаят невинаги е такъв. Да си сам може да бъде избор. Самотата обаче не е нещо, което можеш да избираш.
Онзи, който е избрал да бъде сам, е избрал да живее по такъв начин живота си, да наблегне на нещата, които го правят щастлив лично него, да се обогатява и развива, без да се съобразява със семейство. Едно проучване показва, че самотните хора не са доволни от живота си, за разлика от хората, които са избрали да бъдат сами.
3. Самотата помага за израстването като човек.
Психолозите твърдят, че е много важно да се научите да бъдете в хармония със себе си. Без здрава връзка със себе си на първо място не е възможно да имате здрави отношения с другите. Приемайки самотата, самотните хора са по-отворени за личностен растеж и развитие в сравнение с обвързаните. Това се дължи на факта, че женените са свикнали да разчитат на партньора си, уповават се на него. И в това няма нищо лошо, но понякога сякаш спират да вярват в себе си.
За някои хора да бъдат самотни е начин да изживеят живота си пълноценно. Хората, които се чувстват комфортно, когато са сами, обикновено разчитат на себе си и се доверяват на вътрешния си инстинкт. Това им дава много свобода и възможност да мислят за себе си и за своите нужди, а не за нуждите на някой друг.
4. Животът на необвързания си има своите предимства.
Необвързаните са подложени на много по-малко стрес.
Те имат време да се посветят на нещата, които ги правят щастливи, които им дават шанс за израстване, които – те разчитат само на себе си и се борят за това, което искат, без да е нужно да дават обяснения на някого.
Необвързаните са по-продуктивни. Те имат по-малко разсейващи фактори и следователно могат да се съсредоточат по-добре върху задачите си. Освен това времето насаме им помага да насочат погледа си към себе си и да проявят творчество.
Самотните хора нямат толкова отговорности и разполагат с повече възможности да пътуват и опознават, да изследват и да въвеждат промени. Те са свободни да избират къде искат да живеят или къде да почиват. А след това могат и да променят решението си без угризение на съвестта.
Проучване установява, че необвързаните са по-внимателни към приятелите и семейството си, отколкото женените.
Хората, които живеят сами, са по-самостоятелни и зрели. А това им помага да имат по-малко отрицателни емоции, защото имат възможност да опознаят себе си и съответно да разбират чувствата си.
Цветелина Велчева по материали от Bright side
