Професорът взел в ръката си чаша с вода, протегнал я напред и попитал студентите си:

- Как мислите, колко тежи тази чаша?

Аудиторията оживено забръмчала.

- Да кажем, 200 грама! Не, по-скоро 300! А може и 500! – се чули отговори.

- Е, няма да разберем точно, докато не я претеглим. Но сега това не е необходимо. Бих искал да ви попитам: какво ще стане, ако подържа тази чаша няколко минути?

- Нищо!

- Да наистина, нищо страшно няма да се случи – отговорил професора. – А какво ще стане, ако държа с протегната ръка тази чаша час или два?

- Ще започне да ви боли ръката.

- А ако я държа цял ден?

- Ще Ви изтръпне ръката и може да Ви причини силни мускулни спазми или дори парализа. Може да се наложи да отидете в болница – казал един студент.

- А според вас, ще се измени ли теглото на чашата от това, че просто я държа цял ден?

- Не! – объркано отговорил студентът.

- И какво трябва да се направи, за да се оправят нещата?

- Просто сложете чашата на масата! – весело казал един студент.

- Точно така! – радостно отговорил професора. – Така стои въпросът и с всички житейски трудности. Помисли за някакъв проблем няколко минути и той ще се окаже редом с теб. Мисли няколко часа и той ще започне да те засмуква. А ако мислиш цял ден, то той ще те парализира. Може да мислим за проблема, но като цяло, това не води до нищо. Неговата “тежест” не  намалява. Да се справим с проблем позволява само действието. Реши го или го остави настрани. Няма смисъл да държиш в душата и главата си тежки камъни, които да те парализират.