Много отдавна в едно училището на провинциално градче край морето се обучавали 15 момчета и 1 момиче на име Клара. Въпреки че произхождала от изключително бедно рибарско семейство, девойката била надарена с рядка красота. Косите ѝ били руси и дълги, а сините ѝ очи можели да омагьосат всеки. Щом се засмеела, красивата ѝ усмивка блесвала като слънце.
Въпреки крехкия си външен вид, Клара работела неуморно, за да помага на родителите си. А вечер, преди да заспи, мечтаела как някой ден ще се омъжи за добър и силен младеж, който да я закриля и да я спаси от тежката съдба.
Както сами се досещате, девойката не страдала от липса на ухажори. Много от момчетата в нейния клас въздишали по прелестите ѝ. Но времената били такива, че никой не смеел да я приближи. След най-големите ѝ почитатели бил Леон – младеж от знатно семейство, начетен и спретнат, но много срамежлив.
Той искал да покаже на Клара колко много я харесва, но така и не му достигал кураж. Затова решил да ѝ напише тайно писмо, в което да излее своите чувства. Него пък пуснал незабелязано в торбичката на момичето и веднага изчезнал.
Когато след училище Клара се прибрала у дома, тя намерила писмото. След като го изчела, останала възхитена от написаното. Тя се изпълнила с вълнения и не успяла да заспи цяла вечер.
Въртяла се в леглото и се питала от кого ли е писмото. Тъй като не била забелязала по-специално внимание от нито едно момче, не успяла да отгатне. Но от друга страна, много ѝ се щяло да реши тази загадка и да каже на младежа, че той също не ѝ е безразличен.
