Имало едно време една жена, която жадувала да получи най-скъпоценното познание на земята. Чула, че то се съдържа в плода на Райското дърво, но не знаела къде расте то и как да стигне до него. Отишла при един дервиш, когото ще наречем Сабар, и попитала:
- Как мога да намеря този плод, тъй че да получа незабавно познание?
- Най-добрият съвет е да започнеш да учиш при мен – казал дервиша. – А ако решиш да не правиш това, ще трябва да пътуваш неуморно и понякога отчаяно по цялата земя.
Жената си тръгнала и потърсила друг – Ариф Мъдрия. И после Хаким Богопомазания, след него Майзуп Лудия, после Алим Учения и още много, много мъдри учители.
Тридесет години изминали в търсене. Накрая стигнала до една градина. Там растяло Райското дърво и от клоните му се спускал яркият Небесен плод. До дървото стоял Сабар, първият дервиш.
- Защо не ми каза, когато дойдох за първи път, че ти си пазачът на Райския плод? – попитала тя.
- Защото нямаше да ми повярваш. Освен това дървото ражда плод само веднъж на тридесет години и тридесет дни.“
