Вече нямам търпение за определени неща – не защото съм станал арогантен, а просто защото достигнах една точка в живота си, в която не искам да губя повече време за неща, които не харесвам или ме нараняват.

Нямам търпение за цинизма, прекалената критика и всякаквите там изисквания.

Изгубих желание да угаждам на хората, които не ме харесват, да обичам онези, които не ме обичат и да се усмихвам на онези, които отказват да ми подарят и една усмивка.

Вече не отделям и една минута на хората, които лъжат или искат да манипулират.

Реших повече да не съществувам съвместно с претенцията, лицемерието, нечестността и евтиното ласкателство.

Не толерирам избирателната ерудиция, нито академичната арогантност.

Не мога да се нагодя и към популярното клюкарстване.

Мразя конфликтите и сравненията. Вярвам в един свят на различия и затова избягвам хората със закостенял и лишен от гъвкавост характер.

В приятелството не харесвам липсата на лоялност и предателството.

Не се разбирам с хората, които не знаят как да направят един комплимент или да ти кажат една окуражителна дума.

Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хората, които не харесват животните.

И накрая нямам никакво търпение за хората, които не заслужават да ги търпя!

- Хосе Микард Теиксейра, португалски писател, но много често приписвано на Мерил Стрийп. Повече информация можете да прочете тук.

Manager News