Джейсън Фарман, професор в Университета на Мериленд споделя пет практики, които да ви помогнат да се справите с несигурността от дългото чакане на връщането към нормалния живот.

Архитектите и урбанистите знаят тази история - как хората са спрели да се оплакват от дългото чакане на асансьори в небостъргачи в Ню Йорк. Тя датира от строителния бум след Втората световна война, когато броят на небостъргачите рязко се увеличава. Управителят на една от тези сгради привлича машинни инженери и представители на компании, произвеждащи асансьори, за да решат повсеместния проблем: хората чакат твърде дълго и това ги вбесява.

 Инженерите и представителите на производителите на асансьори внимателно разглеждат и обсъждат проблема и накрая казват, че няма решение. Но, един  психолог, който работи в същата сграда, неочаквано дава търсения отговор. Според една от версиите той се фокусирал не върху работата на асансьора, а върху факта, че хората са разочаровани от времето за чакане. Решил, че това вероятно се дължи на скука. С одобрението на управителя на сградата окачил огледала в чакалнята на асансьора, за да могат хората да гледат себе си и другите, които чакат. И чакането станало интересно. Оплакванията спрели, освен това тези, които преди се оплаквали, започнали да благодарят на персонала по поддръжката на сградата, че са увеличили скоростта на асансьора.

Продължавам да се връщам към този пример и сега, тъй като всеки от нас изпитва тежестта на чакането по време на пандемия. Чакането е една от основните характеристики на 2020 г.: чакаме ваксината, чакаме информация за това как ще работят училищата, чакаме връщането на работа или успешното свързване със Zoom пратформата, за да започне работната ни среща. Изчакваме връщане към „нормалния живот“ и се превръщаме в живи буферни символи, без да имаме представа кога това чакане ще приключи.

Отегчени сме. Непродуктивни. Дразни ни очакването и как то ни кара да се чувстваме безсилни, тревожни, изолирани и депресирани. Мразим чакането, дори ако то отнема относително кратко време. Както в историята за асансьорите, ние не знаем кога режимът на изчакване ще приключи, така че изпитваме всички тези сложни емоции, свързани с болезнения израз "несигурност".

Какво да правим?

Осъзнаването, медитацията и моментите на мълчание помагат на мнозина да съберат мислите и емоциите си. Тези стратегии се използват за справяне със стреса от интензивен трудов живот, тревожни реакции на шокове и ускоряващ се темп на живот в дигиталната ера.

Чакането е качествено различно нещо. Можете съзнателно да правите паузи, да мълчите и да медитирате, но често нямате контрол дали да чакате нещо или не. Това е тежкият камък на очакването: по-често то ни се налага, отколкото ние да го избираме. Ето защо се дразним - защото губим контрол. Изчакването прави невъзможно да използваме времето си, както сметнем за добре. Някои хора дори могат да използват чакането като властови лост, за да демонстрират своята значимост - например в една връзка, като карат другия да ги чака.

Аз вярвам, че можем да се справим по-добре с очакването. За това обаче е нужна радикална промяна в нашите възгледи. По-долу описвам как можем да контролираме емоциите и да се фокусираме върху реакциите. Можем да изградим други взаимоотношения с времето и да започнем да го разглеждаме по-скоро като инвестиция в нашия социален живот.

Пет практики могат да ви помогнат да осмислите и усвоите ползите от чакането:

1. Отвъд границата на чувствата. Вместо да страдате от латентното състояние на временното очакване, опитайте се да разберете по-широкия му контекст. Започнете с въпроса защо чакате. Първоначалните отговори вероятно са повърхностни реакции на трудна ситуация. Тогава си струва да зададете следващия въпрос, който може да доведе до сложен отговор: "Кой се възползва от моите очаквания?" Може да се счита, че очакването ви е наложено отвън и го възприемете или като неудобство, или като ограничение на способността да контролирате собственото си време. Но все пак е важно да попитате кой (или какво) се възползва от вашите очаквания в момента. Понякога това сме ние самите. Чакането може да бъде възнаграждаваща инвестиция: може да бъде начин за спестяване на пари в пенсионна сметка (вместо да се харчат възможно най-скоро) или начин за отлагане на удоволствието. Мога да изчакам сега, за да получа нещо по-добро по-късно. Или можем да припишем способността да чакаме на търпението, което е важна черта на характера. Случва се други да се възползват от чакането ми, например, когато чакам на светофар, за да могат други коли да преминат през кръстовище.

Очакванията обаче могат да разкрият и структурни привилегии, например когато управляващите потвърдят тази сила, като ни карат да чакаме. Продължителните съдебни дела например пречат на хората в неравностойно положение да постигнат социални промени и мобилност. Изчакването може също да изложи проблеми с управлението, тъй като хората са принудени да правят паузи поради липса на планиране и стратегическа визия. Изследвайки чакането, можем да разберем по-сериозни причини за закъснения. Но това разбиране ще се появи само ако преодолеем раздразнението, причинено от необходимостта да се изчака.