След стрес-теста, през който ни прекара COVID-19 с принудително усамотение за много по-дълго време, отколкото някога сме предполагали въпросът има ли някакви ползи от времето, което прекарваме сами със себе си? си идва съвсем на мястото.

Всички ние живеем в свят на постоянна свързано – място и време, в което човек изгубил представа за стойността на усамотението. Офисите изоставят единичните кабинки в полза на широко отворените общи пространства. Телефоните ни постоянно издават аудиовизуални сигнали, с които ни информират за поредното обаждане, съобщение и пост в социалните мрежи. Животът ни е белязан от един непрестанен „шум“, който е почти невъзможно да бъде заглушен.

Един от резултатите от всичко това социално дистанциране обаче е именно частичното заглушаване на този шум, който не може да бъде преборен при нормални условия. Въпреки че на всяка крачка ни се казва, че контактите с хора са нещо положително и че човек не може да изгради пълноценен живот без тях, съществува праг, след преминаването на който социалните контакти започват да вредят.

Както казва френският писател-есеист Жан дьо Лабрюйер: „Всички наши проблеми идват от неспособността ни да бъде сами“.

Проучване сред 600 компютърни програмисти от 92 компании установява, че отворените офиси не помагат за повишаване на продуктивността – точно обратното, те й вредят. 62% от служителите в по-добре представящите се компании са заявили, че получават достатъчно уединение на работното си място. При по-слабо представящите се фирми резултатът е 19%.

Усамотението обаче не е плюс само от професионална гледна точка, то е не по-малко важно и за нашето психическо и физическо здраве. Нищо не може да се сравни със спокойствието и психическият релакс, който човек може да усети, само когато прекарва времето си в изолация от останалите. Ето още няколко ползи от усамотението:

Възстановяване и презареждане

Всички ние, дори най-безнадеждните екстроверти, имаме нужда от време за възстановяване и презезареждане. В това отношение, нищо не може да се сравни с времето, което прекарваме сами със себе си. Спокойствието и тишината, които човек изпитва, когато е далеч от други хора, са изключително важни аспекти от борбата с ежедневния стрес.

Свобода на действие

Колкото и забавно и приятно да е времето, което прекарваме в компанията на други хора, то неминуемо води до ситуации, в които от нас се изисква да правим компромиси. Постоянно ни се налага да се съобразяваме с чужди желания и виждания. Усамотението, от друга страна, ни дава свободата да правим каквото си поискаме. Когато сме сами може да носим какви дрехи желаем, да ядем каквото ни е вкусно и да работим по проекти, които са важни за нас.

Повишаване на вярата в собствените ни способности

Свободата, която върви ръка за ръка с усамотението, ни дава възможността да се научим да вярваме на собствената си интуиция и да мислим трезво, без да бъдем подлагани на външен натиск. Самотата ни помага да формираме ясна представа за това, кои сме всъщност, какво знаем и кои решения са правилните за нас. Когато сме обкръжени от хора, дори и да не го осъзнаваме, наблюдаваме чуждите реакции, за да преценим дали начина ни на поведение е уместен. Когато сме сами, всичко зависи единствено и само от нас. Веднъж щом се научите да цените времето, което прекарвате сами със себе си, ще можете да разберете да разберете какви са истинските граници на вашите способности.

Повишаване на самочувствието

Когато човек знае как да се наслаждава на собствената си компания, той придобива по-голямо самочувствие и увереност. Ако чувствате досада и отегчение, когато сте сами, може да стигнете до заключението, че имате нужда от компанията на други хора, за да се наслаждавате на живота си. Това обаче не е истина. Човек винаги може да намери нещо, което да поддържа интереса му, дори когато е сам. За целта трябва да опознаете себе си по-добре и да разберете какви са истинските ви интереси и страсти.

Човек се научава да цени останалите

Липсата създава нужда. Когато не виждате често вашите близки и приятели вие се научавате да ги цените повече. Започвате да ги виждате в съвсем различна светлина и си припомняте причините да ги обичате толкова много.

Травис Брадбери, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“ и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com

Източник: Мениджър Нюз