Страх ме беше, че ще изгубя най-важния си клиент. И работата си. Затова го оставях да ми крещи многократно.
Срещнах една приятелка. Тя ми каза - „Според баба ми има само два типа решения: решения, взети от страх и решения, взети от стремеж към израстване.“
Например, вършите ли сегашната си работа, защото се страхувате, че няма да намерите друга? Или стоите на сегашната си работа, защото сте развълнувани от потенциала за растеж там?
Оставате ли в настоящата си връзка, защото ви е страх, че няма да срещнете никой друг, или ви е страх, че това ще е зле за децата, или ви е страх, че ще нараните някого?
Или искате да останете във връзката, защото сте истински благодарни, че имате този човек до себе си (и да се надяваме, от другата страна е същото).
Размислих над това. Разгледах всички по-големи решения в живота си.
- Преместването в Ню Йорк заради HBO
- Напускането на HBO, за да започна своя компания
- Първата ми женитба. Втората ми женитба.
- Първият ми развод. Раждането на децата.
- Преместването на 80 мили от Ню Йорк, след като загубих дом и пари.
- Опитът да продам компанията, преди да е напълно процъфтяла.
- Отказът от бизнес пътувания, защото се тревожех какво ще се случи, като напусна дома.
И още, и още. Бабата беше права!
Всяко взето решение беше или от страх, или от желание за израстване. Не само големите решения, но дори и най- най-дребните.
