Това беше най-катастрофалната грешка, която някога съм правила!

Да тласнеш тялото си от такова с малко мазнини до нивото на бодибълдър вече включва сериозни действия, които противоречат на човешкото здраве. Не говоря за военна дисциплини в тренировките и храненето, а за липсата на пълноценен живот.

Говоря за шока, на който трябва да подложиш тялото си. Моите тренировки винаги започват в 6 часа сутринта, последвани от екстремно бързане за 10-часовата ми работа в офис и както се досещаш, недоспиването е просто част от ежедневието ми. Нямам време, нито възможност да се възстановявам правилно и да се погрижа за тялото си като истински професионалист.

Огромният стрес върху физиката ми, менталното напрежение на работа, цялото приготовление на храната, домакинските ми задължения и желанието ми да развивам сайта си ме докараха до пълно изтощение. Тъмните кръгове под очите ми и болнавият ми вид лесно се понасяха.

Но безсънието и буденето нощем от болка или поради някакъв внезапен дискомфорт разклатиха положителното ми мислене. Не знаех какво се случва, затова просто продължих да тренирам, както досега. Въпреки че тялото ми очевидно не беше готово, аз продължавах да тренирам все по-тежко и още по-интензивно в залата.

Аз бях напълно погълната…и изтощена. Нямах енергия за нищо. В офиса бях неспособна да бъда продуктивна и бърза, колкото преди. Вкъщи непрекъснато бях раздразнителна или притеснена без никакво желание за интимни отношения. Фокусът ми беше само и единствено върху фитнеса. И нищо повече.

Ден след ден стигах все по-близо до мечтаното тяло. Бях наистина „чиста“ от мазнини. Това ми даваше чувство на гордост, защото не познавах някой, който да е постигнал подобно нещо, докато се справя с толкова много задачи едновременно. Този лайфстайл взима своите жертви. И ще ти споделя всички тях въпреки деликатността на темата.

Хората казват, че тренирането е лесната част, а да внимаваш с какво се храниш е трудно. Не, този път няма да се съглася. Да спазваш хранителен и тренировъчен план е направо детска игра. Да пазиш главата си над водата и да не губиш вяра, че някога отново ще си здрав – това е трудната част.

Да си твърде фокусирана върху това как изглеждаш и дали си релефна няма нищо общо със здравето. Едва ли има нужда ти обяснявам колко нещастна, уморена и гладна се чувствах. Стресът и претренирането ме направиха твърде крехка. Имунната ми система не функционираше правилно въпреки приема на всякакви витамини, минерали и добавки.

Да се разболявам постоянно не беше нищо на фона на липсващия ми менструален цикъл и на чувството, че съм като навита пружина постоянно. Независимо колко внимателен беше моят приятел, сексът беше болезнен и не ми доставяше удоволствие, не мисли, че нямах желание за интимни отношения.

Точно когато си мислиш, че не може да стане по-зле, се оказва, че може.’ – Никълъс Спаркс

Твърде бързото напредване във фитнеса ме накара да се запитам, дали вдигането на тежести е наистина добра идея за момичета. Надцених възможностите си и приключих в кабинета на хирург с най-острата фаза на хемороиди (извинявам се за искреността, но това се нещата, които се случват в действителност, когато ума ти надскочи възможностите на тялото). Такъв проблем може да изглежда смешен на пръв поглед, но 4 седмици на легло и множество неприятни процедури успяха да ме спасят от операция. (А такъв вид операции крият прекалено много рискове за здравето!)

Това е само началото на целия ми списък с „хубавини“. Проблеми с бъбреците, неясни пикочни инфекции, гинекологични проблеми, главоболие, странни усещания в главата, тялото и дишането, синдром на раздразненото дебело черво – дори не съм убедена, че мога да изброя всичко.

Следва капката, която преля чашата. Беше един слънчев работен ден, когато рязко вдигнах кръвно. Нека да отбележа, че тогава бях на 26 години! Това не се случва на млади хора без причина. Безпокойството и страха за здравето ми ме върнаха към мисленето на човек с хранително разстройство.

Трябваше да сложа край на тази сълзлива история и да взема нещата в свои ръце. Отне ми месеци самоубеждения и почивка, за да убедя тялото и ума си, че не искам да ги унищожа.