Перфекционизъм извън контрол

Живеем свят, който поставя перфекционизма на пиедестал. От ранна възраст нашите родители, учители и треньори ни насърчават да си поставяме високи цели и да даваме всички от себе си, за да ги постигнем. Те обаче не ни учат как да живеем балансирано. Нашият живот преминава в преследването на тези цели, като ние така и не научаваме кога е време да отстъпим.

За мнозина перфекционизмът придобива подобни мащаби, че той се превръща от позитивно качество в недостатък. Това е особено обезпокоително, тъй като редица проучвани показват, че перфекционизмът е свързан с депресия, тревожност и психични проблеми.

За да преборите перфекционизма, първо трябва да се научите да разпознавате токсичната му форма. Това не е никак лесно, тъй като прекомерния перфекционизъм често се крие зад „здравата работа“ и „високата мотивираност“. Ето няколко признака, че перфекционизма ви е извън контрол:

Осъзнавате, че имате проблем с перфекцинизма, но смятате, че това е необходима жертва в името на успеха

Понякога човек трябва да се докара до ръба на силите си, за да успее. Когато перфекционизма ви е извън контрол, вие лесно може да започнете да използвате „упоритата работа“ като оправдание за ненужна болка и страдания. Не се заблуждавате, перфекционизъм създава излишно напрежение, което влияе негативно на вашето представяне. Когато го поставите под контрол вие всъщност можете да работите по-малко и да вършите повече.

Заемате отбранителна  позиция, когато получавате обратна връзка.

Перфекционистите обръщат изключително голямо внимание на мнението на другите за тях. Това е една от причините те да не приемат особено добре критиките. В тези случаи дори добронамерената и конструктивна обратна връзка може да бъде приета остра атака. Перфекционистите заемат отбранителна позиция, още преди да са чули какво техният събеседник има да каже за тях. Това се дължи основно на жаждата им за успех, която за съжаление никога не могат да задоволят. В крайна сметка обаче обраната връзка (дори тази, която не е особено приятна), може да ви помогне да подобрите работата си. Това е едно от нещата, които в действителност могат да ви доближат до съвършенството, което преследвате, стига да си вземете нужните поуки.

Но не се свените да критикувате другите

Като се има предвид неспособността им да приемат критики, перфекционистите определено не са хора, които избягват да критикуват другите. Те просто не могат да спрат да се сравняват с останалите, което ги кара да омаловажават техните успехи и постижения за сметка на своите собствени. Това обаче е само една от причините. Перфекционистите са особено критични към останали и поради факта, че те ги сравняват с непосилните стандарти, които са поставили пред себе си.

Непрекъснато отлагате

Перфекционизмът и страхът от провал вървят ръка за ръка. Резултатът от тази комбинация е често отлагане, тъй като тя превръща дори най-обикновените ежедневни дейности в предизвикателства, които трябва да бъдат изпълнени съвършено. Повечето писатели отделят часове за измисляне на различни герои и сценарии и за написването на множество страници с пълното съзнание, че те в крайна сметка може да не влязат в тяхната книга. Те правят това, защото знаят, че идеите имат нужда от време за развитие. Перфекционистите изпадат в парализа, когато трябва да започнат нещо ново, защото знаят, че първоначалните им идеи не са най-добрите и работата им може да отиде на вятъра. Как обаче човек може да постигне нещо велико, ако не никога не опитва и не дава време на идеите си? Както казва писателката Джоди Пико: „Може да редактирате една лоша страница, но не може да направите нищо с празна такава“.

Приемате грешките си твърде лично

Перфекционистите гледат на работата си толкова сериозно, че са склонни да надценяват мащаба и значимостта на своите грешки. Малки и незначителни събития могат да им носят огромно разочарование. Това е сериозен проблем, тъй като той унищожава тяхната устойчивост - способността им  да се изправят на крака, след като се провалят. Перфекционистите трябва да разберат, че неуспехът не представлява потвърждение, че не са достатъчно добри в даден нещо.

Чуждите провали ви носят удоволствие

Тъмната тайна на перфекционизма не е толкова злонамерена, колкото звучи. Истината е, че мизерията обича компания, а перфекционистите няма как да не намерят удовлетворение в знанието, че някой друг изпита същите разочарования като самите тях. Тези удоволствия обаче са краткотрайни и в крайна сметка не носят никакви позитиви на перфекционистите.

Страхувате се да поемате рискове

 Страхът от провал носи и страх от поемане на рискове. Здравата работа и вниманието към детайлите на перфекционистите водят до иновативни идеи и виждания, но за съжаление те често остават на заден план заради страх от поемането на риск. Единственият начин да свикнете с поемането на рискове е като започнете да го правите. Началото никога не е лесно, но с времето ще изградите увереност и ще осъзнаете, че неуспехите не са толкова лоши, колкото сте си представяли.

Страхувате се да не бъдете отхвърлени

Перфекционитите се нуждаят от одобрението на другите, за да се чувстват успешни. Този манталитет води до парализиращ страх от отхвърляне. Перфекционистите се страхуват от това да искат повишение или да преследват интересите си, тъй като се страхуват, че това може да им струва одобрението на другите. Животът, белязан от страх от отхвърляне е ужасен. Той убива вашата креативност и забавя растежа ви като личност. Спрете да се притеснявате толкова за чуждото мнение и започнете да следвате собствените си желания.

Травис Брадбери, автор на бестселъра „Emotional Intelligence 2.0“и съосновател на TalentSmart, за LinkedIn.com

Редактор: Георги Георгиев / Мениджър Нюз