Цената на перфекционизма

„Това ли е най-доброто, на което си способен/а?“ Задавали ли са ви този въпрос като дете, когато сте получавали лоша оценка на контролно или сте се представяли зле в някакво спортно състезание? Колко пъти на ден си го задавате сами, мислейки за представянето си в работата или за взаимоотношенията, които имате с другите?

Живеем в свят, в който все повече хора се стремят да бъдат перфекционисти. Докато изразяваме гордостта си с „високите стандарти“, които си поставяме, и стремежа си към върховни постижения, ние пренебрегваме множеството негативни ефекти в, които перфекционизмът оказва върху нашето здраве, щастие и производителност.

Как стигнахме дотук и можем ли да направим нещо по въпроса? Аз и моите колеги Дебора Бонзъл и Елън Бъртон от нашата коучинг компания „Stop Meeting Like This“ можем да споделим няколко съвета, които да ви помогнат да превърнете стремежа към перфекционизъм от вреден в полезен.

Цената на перфекционизма

Много от нас са възпитани да вярват, че постигането на добри оценки и спазването на правилата са единствените пътища, водещи към успех. Този модел обаче не еднакво ефективен при всички хора.

Както посочва професорът по психология от Станфордския университет Карол Двек, традиционният модел на учене затвърждава „фиксирания начин на мислене“, или идеята, че човек или е интелигентен, или не е. Тя констатира този подход с „начина на мислене, фокусиран върху растежа“, който разглежда интелигентността като нещо, което може да бъде придобити и развито. Според нея този подход носи повече успехи в дългосрочен план, тъй като учи хората от ранна възраст да гледат на провала като на нещо временно и като на неизбежно стъпало към успеха. Този начин на мислене е не по-малко важен в годините ни като пълнолетни и пълноценни членове на обществото, тъй като той ни помага да растем, да се учим и дори да се проваляме в нашите кариери, хобита и връзки.

Прочуванията показват, че хората, които са обзети от непостижимия стремеж към съвършенство, страдат от повече стрес, тревожност и депресия от останалите. Откриването на малка правописна грешка във вече изпратен текст или пропускането на краен срок може да предизвика истинска паника у тях. В същото време те гледат на искането на помощ като на знак на слабост. Тъй като те получават награди за това, че „полагат повече усилия от нужното“ и че са „добри екипни играчи“ и че „отделят изключително внимание на детайлите“, преследването на перфекционизма се вкоренява в цялостното им поведение.

Организациите, които очакват перфекционизъм от служителите си, често биват възнаграждавани с изключителни резултати, но само в краткосрочен план. С течение на времето тежестта на очакванията и липсата на толерантност към всичко, което не е „перфектно“, води до изтощение и в крайна сметка прегаряне. Както казва пише професорът от Станфордския университет Джефри Пфефър в книгата си „Dying for a Paycheck“: „Работодателите могат, умишлено или чрез незнание и пренебрежение, да създадат работни места, които буквално разболяват и убиват хора“.

Отърсване от перфекционизма

Как човек може да разбере, че е преминал границата, разделяща „давам най-доброто от себе си“ от „само перфектното е достатъчно“? Перфекционизмът се различава от стремежа към доброто представяне по няколко фактора:

1. Перфекционистите вярват, че всяко следващо нещо винаги трябва да е по-добро от предходното, което създава порочен кръг от незадоволителни резултати, при които летвата непрекъснато се вдига.

2. Перфекционистите упрекват себе си, за това че не са отговорили на самоналожения си идеал, дори когато другите гледат на постиженията им като на нещо значимо и изключително. Амбициозните хора, които не се стремят към съвършенство, имат лукса да се наслаждават на успехите си, дори когато те поставят под изпитание уменията им.

3. Перфекционистите страдат от депресия, тревожност и прегаряне заради стреса, които произтича от собствените им високи очаквания.

За да се отървете от тези негативни ефекти на перфекционизма имате нужда от три промени в начина си на мислене:

а) От „всичко има значение: към фокус върху важните неща – Когато пренасочваме вниманието и енергията си от това да вършим всичко отлично към приоритизирането на важни задачи, ние освобождаваме време и пространство, от които се нуждаем, за да се възстановим от работата си.

б) От „важен е само крайния резултат“ към оценяване на междинните постижения – Преминаването от черно-белият фокус върху крайните резултати към оценяването на малките победи сигнализира на мозъка ни, че вършим добра работа. По този начин се научаваме да празнуваме всеки напредък, а не само финалните резултати.

в) От „правя всичко сам“ до „правя това, което мога“ – Когато се освобождаваме от нереалистичното очакване, че можем да се справим сами с всичко, ние получаваме нужната свобода, за да се фокусираме върху това, което правим най-добре.

Шани Хармон за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев / Мениджър Нюз