Как да се освободим от перфекционизма и да намерим щастие

27 октомври 2016 г., 19:28
1177

micro10x / Shutterstock

Повечето хора пренебрегват практичните аспекти на древната философия. В древността философията не е била просто теоретична дисциплина, а начин за постигане на умствена яснота – начин да се изчисти ума от онова, което психолозите наричат когнитивни изкривявания. 

Епитет, стоикът, робът-философ, казва на учениците си, че философията започва с „ясна представа за собствения си водещ принцип“. Той смята, че хората стават филосови, когато започнат да поставят под въпрос онова, което направлява мисленето им и да анализират собствените си мисли. Той е искал да помогне да учениците си да се освободят от преувеличените модели на мислене и изкривеното огледало, през което ни представят света. 

Днес един от най-разпространените разрушителни модели на мислене е „всичко-или-нищо“. Например:

Ако не си с мен, си против мен.
Той/Тя/Те са изцяло добри/изцяло лоши. 
Защото този опит не беше пълен успех, той е пълен провал. 
С други думи, перфекционизъм. 

Древните стоици са знаели колко безсмислени и опасни са подобни мисли. Римският император Марк Аврелий, един от най-прочутите представители на школата, си напомня това в личния си дневник, който става известен като „Към себе си“: 

„Не очаквай Държавата на Платон; бъди доволен дори и от най-малкия напредък.“

Или както казва Епиктет: „Не изоставяме делата си заради отчаяние, че може би никога няма да ги завършим до край.“

Тези мислители са разбрали, че никога няма да постигнем съвършенство и трябва да направим най-доброто с това, с което разполагаме. 

Трябва да заместим перфекционизма с прагматизъм. Както се шегува Марк Аврелий - „Тази краставица е горчива, просто я хвърли. Има тръни по пътя, пази се от тях. Достатъчно.“

Не винаги прагматизмът трябва да противоречи на идеализма или по-високите цели. 

Не можем да се оставим да бъдем водени от всичко, което бихме искали да имаме или от желанието да променим света на момента, но от достатъчно амбициозни цели, за да постигнем всичко, от което има нужда. Не да мислим на дребно, а да правим разлика между жизнено важното и допълнителното. 

Има много неща, които можем да направим днес, за да направим света по-добро място. Има множество малки стъпки, които, ако ги направите, ще ви помогнат да придвижите живота си напред. Не търсете извинения, че условията не се подходящи или че скоро може да се появи по-добра възможност. Правете каквото можете, сега. И когато го направите, запазете перспективата и бъдете доволни от резултата. 

Не забравяйте, всичко се свежда до една идея: мислете за напредък, не за съвършество. 

*По текст на Раян Холидей за Psychology Today, със съкращения.

Коментари