Знаете ли, че отхвърлянето следва физическите пътища на болката в мозъка? Изследвания с магнитен резонанс показват, че същите зони на мозъка, които се активират, когато изпитваме физическа болка, се задействат и при емоционалното отхвърляне. Това е една от причините защо отхвърлянето наистина боли.

Ето още 9 интересни факта за това сравнително неприятно чувство.

Отхвърлянето ни праща на разрушителна мисия срещу нашето самочувствие. Често романтичният отказ ни кара да търсим вината в себе си, да се вайкаме всичките си недостатъци и да сипем ритници върху самочувствието си, което вече е съборено в калта. Повечето романтични откази са въпрос на различия в характерите и липса на химия, несъвместими начини на живот, различни приоритети или други подобни въпроси, които касаят взаимоотношенията между двама души. Обвиненията към себе си и атаките към самооценката ни само задълбочават емоционалната болка и правят възстановяването по-трудно.

Отхвърляне временно понижава IQ-то. Нужно е само човек да си припомни скоро преживяно отхвърляне, за да се справи значително по-зле на последващи тестове за интелигентност, тестове за краткосрочната памет, както и тестове за вземане на решения. Когато се опитваме да се справим с болезнено отхвърляне,не можем да мислим така ясно.

Отхвърляне не реагира на разумни аргументи. Няколко души участват в експеримент, в който биват отхвърлени от непознати. Експериментът е нагласен: "непознатите" са подставени лица. Изненадващо обаче, дори разкритието, че отхвърлянето не е било действително, не успява да облекчи емоционалната болка, която участниците усещат. Дори когато им се казва, че непознатите са членове на презирана от тях група като Ку-клукс-клан, това не е достатъчно, за да успокои наранените чувства на хората. И все пак...

Има начини за лечение на психологическите рани, които отхвърлянето нанася. Има начини да се предотвратят психологическите, емоционални, когнитивни и социални проблеми, които обикновено следват. За да направи това ефективно, човек трябва да разгледа всяка една от тези психологически рани (т.е., да успокои емоционална болка, да се намали гнева и агресията, да защити самооценката си и да стабилизиране нуждата си да принадлежи към общност).

Парацетамолът намалява болката, предизвикана от емоционално отхвърляне. В едно проучване, тестващо хипотезата, че отхвърлянето наподобява физическата болка, изследователите дават на някои участници ацетаминофен (парацетамол), преди да преди да ги накарат да си припомнят болезнено преживяване от миналото, в което са били отхвърлени.

Хората, които получили парацетамол, докладвани значително по-малко емоционална болка, в сравнение с участниците, получили хапче, съдържащо само захар.

Отхвърлянето е имало жизненоважна функция в нашето еволюционно минало. В епохата на лов и събирателство, да си отлъчен от племето е равносилно на смъртна присъда, тъй като е трудно да оцелееш дълго сам.

Еволюционните психолози смятат, че мозъкът е разработил система за ранно предупреждение, за да ни алармира, когато сме били изложени на риск от остракизъм. Така онези, които са чувствали отхвърлянето по-болезнено (т.е., при които мозъкът го е възприел като физическа болка), придобиват еволюционно предимство: те са по-склонни да коригират поведението си и следователно да останат в племето.

Повторното преживяване на болката от социално отхвърляне е по-ярко, спомена за физическа болка. Опитайте се да си припомните преживяване, в които сте чувствали значителна физическа болка. „Ъ?”, реагира мозъкът ви. С други думи, споменът не може да предизвика физическа болка. Но опитайте да преживеете отново болезнено отхвърляне (всъщност, недейте - просто го назовете с думи), и ще ви залеят куп чувства, които сте изпитвали тогава. Нашият мозък поставя приоритет върху преживяването на отхвърляне, защото сме социални животни, които живеят в "племена."

Отхвърлянето дестабилизира нашата "нужда от принадлежност". Всички имаме една основна нужда: да принадлежим към дадена група. Когато бъдем отхвърлени, тази необходимост е дестабилизирана и изключването, което чувстваме, усилва емоционална болка. Повторното свързване с тези, които ни обичат, или общуването с  хората от групите, с които се чувстваме силно свързани, които ни ценят и ни приемат, може да успокои емоционалната болка след отхвърляне.

Отхвърляне създава ударни вълни на гняв и агресия. През 2001 г. здравното министерство на САЩ публикува доклад, който посочва, че отхвърлянето е по-опасен рисков фактор за насилието сред подрастващите, отколкото наркотиците, бедността, или участието в улични банди. Безброй изследвания са показали, че дори леките ежедневни откази карат хората да изливат агресията си върху невинни минувачи. Но голяма част от тази агресия се обръща навътре.