Голямото депресивно разстройство (ГДР) е тежка клинична форма на депресията – разстройство на настроението, което се характеризира с продължително усещане за тъга и загуба на интерес или удоволствие от обичайните занимания.

ГДР натоварва сериозно както засегнатите хора, така и здравните и обществените системи. Най-малко 10% от хората в САЩ ще преживеят подобен епизод поне веднъж в живота си. Според цитирани оценки разстройството води и до над 210 млрд. долара разходи за здравеопазване и загуби от понижена производителност.

Голямото депресивно разстройство е сложно състояние, върху което влияе трудно разграничима съвкупност от генетични, психологически и биологични фактори. Затова определянето на отделните му подтипове може да се окаже решаващо за разработването на по-ефективни и по-точно насочени терапии.

Тази сложност се вписва в по-широкото научно разбиране, че депресията не може убедително да бъде обяснена само с един опростен биохимичен механизъм, например с т.нар. „дисбаланс на серотонина“. По-вероятно е зад общата диагноза да стоят различни биологични процеси, които могат да водят до сходни емоционални, когнитивни и телесни прояви.

Една диагноза, но противоположни симптоми

За да изясни по-добре механизмите, стоящи в основата на ГДР, ново проучване, което все още не е преминало през научно рецензиране, разглежда биологично различими подтипове на разстройството. Те са определени въз основа на противоположни атипични симптоми, свързани с енергийния баланс – AERS, от английското atypical energy-related symptoms.

Един от най-съществените приноси на изследването е предложената имунометаболитна рамка, чрез която авторите се опитват да обяснят важно противоречие в съвременната диагностика.

„Настоящите диагностични критерии третират противоположните прояви на симптомите като равностойни: както наддаването, така и загубата на тегло, както увеличената, така и намалената продължителност на съня се отчитат при поставянето на една и съща диагноза“, обясняват изследователите.

Този подход е допринесъл за уеднаквяването на диагностичните критерии, но същевременно може да е насърчил прилагането на универсални, а понякога и недостатъчно ефективни терапевтични стратегии и така да е забавил напредъка в лечението.

Както отбелязват авторите, „хората с една и съща диагноза ГДР проявяват различни профили на симптомите, които може да отразяват действието на частично различни патофизиологични механизми“.

Три подтипа и данни от над 460 000 души

За да проучат тези различия, учените извършват три метаанализа на геномно-асоциативни изследвания. Анализите обхващат общо над 460 000 души с европейски генетичен произход и сравняват три подтипа на голямото депресивно разстройство.

Първият подтип, наречен AERS+, се характеризира със съчетание от хиперсомния – прекомерна сънливост или необичайно продължителен сън – и наддаване на тегло.

Вторият, AERS−, има противоположен профил: безсъние и загуба на тегло.

Третата група е определена като некласифицирано ГДР. Тя заема междинна позиция и включва комбинация от различни симптоми.

В този контекст сънят не е просто второстепенна проява на разстройството. Дългосрочни наблюдения и генетични анализи показват, че продължителното недоспиване може да предшества появата на депресивни симптоми, макар връзката между съня и депресията да остава сложна и двупосочна.

Два различни биофизиологични профила

Резултатите очертават два отчетливо различаващи се биофизиологични профила. Например участниците от групата AERS+ имат най-висок индекс на телесната маса (ИТМ).

Разликите обаче не се изчерпват с телесното тегло. AERS+ е свързан и с по-чести повторни депресивни епизоди, по-сериозни затруднения в ежедневното функциониране, по-ранно начало на разстройството и по-голям брой съпътстващи заболявания.

Общо изследователите идентифицират 27 геномни локуса – участъци от ДНК, в които определени генетични варианти са свързани с дадено заболяване или състояние. Няколко от тези локуси не са били описвани досега.

Четири от тях са свързани с AERS+, чиято предполагаема честота сред населението е 1,5%. Сред откритията е ген, който и по-рано е бил свързван както с индекса на телесната маса, така и с голямото депресивно разстройство.

Установена е и връзка с некодираща РНК, асоциирана с инхибиторните неврони в мозъчната кора – нервни клетки, които потискат или ограничават активността на други неврони.

Десет локуса са свързани с AERS−, чиято предполагаема честота е 5%. Част от тях се асоциират с по-„благоприятни“ метаболитни характеристики. Сред примерите, посочени в проучването, е „повишаващ риска алел, свързан с по-малка обиколка на талията“.

Други генетични варианти, свързани с по-висок риск от AERS−, се асоциират с по-нисък риск от диабет тип 2. Учените откриват и възможна връзка с шизофренията, което може да насочва към общ механизъм, свързан с регулирането на генната активност.

За разлика от AERS+, подтипът AERS− изглежда свързан предимно с възбудни, или ексцитаторни неврони. Вместо да потискат активността на други мозъчни клетки, те я стимулират.

Междинният подтип не е просто съчетание от другите два

Изследователите съобщават и за 13 локуса, свързани с некласифицираното ГДР, чиято предполагаема честота сред населението е 8,5%. Този подтип заема междинна позиция между останалите два.

Авторите обаче подчертават, че „некласифицираният подтип е отчасти, но не изцяло, генетична смес от AERS+ и AERS−“.

С други думи, хората в тази група не могат да бъдат разглеждани просто като междинен вариант между двата противоположни профила. При тях вероятно действат както общи, така и самостоятелни биологични механизми.

Връзки с метаболизма, възпалението и сърдечносъдовия риск

При по-задълбочения анализ учените откриват значима положителна генетична връзка между AERS+ и пет метаболитни показателя: индекс на телесната маса, обиколка на талията, метаболитен синдром, диабет тип 2 и нива на кръвната захар.

При AERS− връзката със същите характеристики е значима, но отрицателна. Това показва, че генетичните тенденции при единия подтип в редица отношения се движат в противоположна посока при другия.

Изследователите установяват и генетична връзка между AERS− и анорексия нервоза. AERS+ от своя страна се асоциира със синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност – ADHD, с високо кръвно налягане и с коронарна болест на сърцето.

Освен това AERS+ показва отрицателна връзка с т.нар. „добър“ HDL холестерол и положителна връзка със С-реактивния протеин. Този белтък се произвежда в черния дроб, използва се като показател за възпалителни процеси и в редица изследвания е свързван с голямото депресивно разстройство.

По-ранни изследвания също свързват продължителната депресия с по-високи нива на невровъзпаление. Подобни наблюдения обаче не доказват, че възпалението непременно причинява депресията. Възможно е то да е част от механизма на разстройството, но също и негова последица или фактор, който променя начина, по който се проявяват симптомите.

При AERS+ е установен и профил, насочващ към нарушен транспорт на холестерола, инсулинова резистентност и засилени възпалителни процеси. Тези характеристики се свързват с по-висок риск от атеросклероза и други сърдечносъдови заболявания.

Казано по-просто, биологичният профил на хората с ГДР от типа AERS+ наподобява този на човек, който е изложен на повишен риск от развитие на метаболитен синдром. При хората с AERS− картината може да изглежда почти противоположна.

Какво означават резултатите за разбирането на депресията

Като цяло изследването показва наличието на „съществени различия в генетичната архитектура“ на отделните подтипове на голямото депресивно разстройство.

Резултатите подсказват още, че имунометаболитните фактори могат да влияят върху начина, по който се проявяват различните форми на ГДР, без непременно да са пряка причина за тях. Това влияние може да се осъществява чрез биологични механизми като системите за реакция при стрес, които регулират възпалението в организма, или чрез промени в чувствителността към инсулина.

Тези изводи са в съответствие с нарушения в хомеостазата – способността на организма да поддържа относително стабилна вътрешна среда. Когато този баланс бъде нарушен, управлението на енергията може да се влоши и това да се прояви чрез промени в апетита, телесното тегло и съня.

Така проучването помага да се обясни защо симптомите и съпътстващите заболявания могат да се различават толкова силно при хора, които попадат под общата диагноза „голямо депресивно разстройство“.

Важно е обаче да се подчертае, че AERS+ и AERS− засега са изследователски подгрупи, а не официално утвърдени клинични диагнози. Проучването е публикувано като препринт, все още не е преминало през научно рецензиране и резултатите му не бива да се използват самостоятелно за поставяне на диагноза или избор на лечение.

„Все още не е ясно дали метаболитната дисфункция е част от причинно-следствения механизъм, водещ до AERS+, или преди всичко променя начина, по който се проявяват симптомите. И двете възможни обяснения обаче имат значение за начина, по който депресията се изследва и в крайна сметка се лекува“, казват изследователите.

Ако резултатите бъдат потвърдени, те биха могли да подпомогнат развитието на по-прецизни терапевтични подходи, при които лечението се съобразява не само с общата диагноза, но и с конкретния профил на съня, апетита, теглото, възпалителните процеси и метаболитното здраве на пациента.

Успоредно с опитите да бъдат разграничени биологичните подтипове на депресията учените проучват и експериментални терапии за случаите, които не се повлияват от стандартно лечение, включително дълбока мозъчна стимулация при тежка депресия. При подобни методи все още е необходима внимателна оценка на ефективността, възможните рискове и профила на пациентите, при които потенциалните ползи биха били най-големи.

Предварителната версия на изследването е публикувана в medRxiv.

Източник: Science Alert; превод и редакция: Владимир Тодоров

Тази статия има единствено информативен характер и не замества професионалната оценка, диагнозата или лечението. Ако изпитвате продължителна тъга, загуба на интерес, нарушения на съня или други симптоми, които засягат ежедневието ви, потърсете консултация с психолог, психиатър или друг квалифициран специалист по психично здраве.