"Циникът е човек, който знае цената на всичко и не знае стойността на нищо."

Оскар Уайлд

Циничен наричаме човек, който е враждебен, недоверчив и който не се колебае да наранява другите с остра критика и агресивна комуникация.

Циниците се гордеят с прословутия си скептицизъм. Те владеят до съвършенство изкуството на недоверието, като разговарят с фина смесица от ирония и презрение, замаскирани с хумор. В известен смисъл цинизмът може да се оприличи на сарказма. И двете качества се отнасят за поведение, отличаващо се с ирония, недоволство и хаплива критика. Във всеки случай е добре да се знае, че и в двата случая става въпрос за агресивна комуникация. Ако има нещо, което личностната психология е установила през последните години, то е, че зад определени величини като сарказъм или хроничен цинизъм може да се крият аспекти като огорчение, упорит негативизъм, липса на мотивация, недоволство, омраза и дори психично разстройство. Циниците си служат ловко с думите в стремежа си да унизят околните. Те не само игнорират въздействието им върху хората, ами не се колебаят да използват лъжливи заключения в аргументацията си, за да вземат превес. Обикновено събеседниците им ги изобличават, но на тях им е все едно. Хроничният циник е човек, който не притежава морал и не придава значение на честността. Той няма скрупули да лъже и да се представя в невярна светлина, стига това да е в негова изгода.  За него лъжата е инструмент, с който да постига целите си или да манипулира околните.  От друга страна, всички хора понякога проявяват цинизъм когато са разочаровани – например говорейки за политика по начин, от който става ясно, че все по-малко се доверяват на управляващите.  

Малко история

Понятията „циничен“ и „цинизъм“ водят началото си от гръцкия корен kyon със значение „куче“.  Думата произлиза от група философи през IV в. пр. Хр., наричащи себе си киници и чийто предводител бил Антистен Атинянина (445-365 г. пр. Хр.). Това философско течение проповядвало скромен и природосъобразен начин на живот. Членовете му отхвърляли условности като пари, политика, обществени норми и т.н. По-късно тази теза е застъпена от Диоген, когото Платон определя като „полудял Сократ“. Стремленията на Диоген били да води живот като кучешкия: прост, скромен, напълно отричащ светската суета.

Колкото и чудно да ни се струва, цинизмът се разпространил и в Римската империя, като в даден момент дори се конкурира със стоицизма – философска система, обявяваща се за самообладание, смелост и яснота на мисленето. Съвременният смисъл на понятието „цинизъм“ възниква едва през XVIII век, когато се определя като поведение, целящо да подложи на съмнение всички норми и всички етични и социални ценности. Към него се прибавя още един компонент: непристойност. Оттогава за циничен се смята човек, който се отнася с презрение към претенциите или поведението на другите, критикува ги или ги унижава.

Циниците и деменцията

Този факт е колкото странен, толкова и важен. Изследване, проведено от д-р Елиза Нуевовен от Стокхолмския университет, показва, че хората с враждебно и цинично поведение остаряват по-неблагоприятно. Те имат повече здравословни проблеми в сравнение с останалите и са изложени на повишен риск от деменция. Д-р Хилъри Тиндъл от университета в Питсбърг, САЩ, посочва още един съществен аспект. В клиничната си практика тя установила, че враждебността и цинизмът са свързани с по-сериозни нарушения на здравето.

Това били профили на хора с особено вредни навици, които наред с другото били най-малко склонни да спазват и да се вслушват в медицински съвети. Но д-р Тиндъл обяснява, че циничните хора винаги имат шанс да се променят. Това отбранително, негативно и недоверчиво поведение подлежи на лечение. Независимо от възрастта на пациента, с правилната помощ, социална подкрепа и ефективни техники би било възможно да се предизвика промяна. Всичко това несъмнено би се отразило положително върху здравето на човека. Животът е прекалено кратък, за да се крием зад грозната маска на цинизма.