Често хората си обещават, че ще се обичат завинаги, че ще останат заедно до сетния си час, нали?

Е, не и аз. Аз мога да ти обещая само едно, че ще те напусна.

Не, не бях планирала нещата да се случат по този начин. Исках да бъда с теб завинаги. Да остарея с теб, да прекарам остатъка от живота си до теб.

Един ден обаче се погледнах в огледалото, погледнах живота си отстрани и това, което видях, не ми хареса. Пред мен стоеше слаба и изпита жена, която бе забравила как да иска това, от което се нуждае.

Многократно те напусках, но винаги се връщах при теб, защото те обичах.

Нашата връзка ми показа на какво би бил способен един човек, когато наистина обича някого. Изумително е на какво сме готови да жертваме в името на любовта. Често се съсредоточаваме толкова много върху нашия партньор, че буквално забравяме кои сме ние.

И аз направих точно това - забравих коя съм.

Вероятно си мислиш, че те напускам, защото ме нарани. Не, това не е цялата истина.

Един ден ще ти простя и ще забравя всичко, което ми причини. Но ако днес остана с теб, няма да мога да простя на себе си утре. А мили мой, да мога да простя на себе си е много по-важно от това да простя на теб.

Ето защо те напускам.

Тръгвам си, за да започна връзка със самата себе си. Тръгвам си от теб, за да си спомня как да обичам себе си.

Имам нужда да си припомня, че не съм поробена от любовта си към теб. Имам нужда да разбера на какво съм способна и колко далече мога да стигна. Какво мога да постигна. Без теб.

Искам да видя в огледалото силна и независима жена, която не се страхува от неизвестността.

Искам да се разхождам по улиците и вятърът да си играе с косата ми, докато аз си мисля: „Обичам себе си и живота си”. Ако обаче остана с теб, ще продължа да ходя с поглед, забит в земята. И рано или късно ще се намразя затова, че съм ти дала повече шансове, отколкото си заслужавал.

Време е да дам шанс на себе си.