Искам да си дам шанс да опозная себе си – жената, която забравих. Искам да правя нещата, които правех с теб. Искам да ги правя сама. Искам да знам, че мога и без теб.

Ще отварям бурканите, които те молех да отваряш вместо мен. Ще вдигам кашоните, които те молех да вдигаш вместо мен. Ще правя всички трудни неща, за които бях свикнала да моля теб.

Ще се обичам. Повечето отколкото го правеше ти.

Ще опозная отново себе си. Такава, каквато съм без теб. И знам, че ще се харесам. Нямам нужда от теб, за да ме допълваш. Защото аз вече съм цяла.

Ще правя всичко онова, което отлагах, от което се отказах. Заради теб. Сега е време да го направя. Заради себе си.

Ще си тръгна и няма да се обръщам назад. Защото вече не се нуждая от теб. Защото открих себе си. И защото знам, че там ме чака човек, който ме обича повече от теб. Този човек съм Аз.

Когато протягаше ръце към мен, аз винаги те прегръщах. Но сега ще прегърна себе си. Сега е време да обърна внимание на себе си. Ръцете ти винаги ме водеха по трънливи пътища. Затова ще те пусна. За да намеря своя път.

Няма да съжалявам, че си тръгвам от теб. Ще съжалявам само, че останах толкова дълго.

Автор: Илайн Йосеф