Хората често казват, че животът е най-добрият учител. Той преподава уроци, които ги няма нито в учебниците, нито в училищата и университетите. Той ни ги поднася под формата на трудности, пред които ни изправя, на хора, с които ни запознава, и на последици, до които ни води, след като вземем дадено решение. 

През последните години научих много от него, понякога лесно, понякога по трудния начин. Тези уроци, които ме изградиха като личност, ми помогнаха и да израсна, да се развия не само като професионалист, а и като човек, затова си мисля, че си струва да бъдат споделени.

Спортът е много важен

Тук не става въпрос за традиционната реч от сорта на: “Спортът учи на желязна дисциплина”. Поне при мен нямаше точно този ефект, може би защото избрах да се занимавам с индивидуален такъв, който може да се тренира по всяко време. 

За мен спортът се превърна повече в мотивация и ме научи да преследвам целите си. Моето желание, когато започнах, бе да променя външния си вид и целеустремеността, с която подходих, се пренесе и в другите сфери на живота. До голяма степен това успя да кали точно тази решителност, с която подхождам сега към всяко ново предизвикателство.

Спортът подсили и волята ми. Няма по - голямо изпитание от това, да си на една ръка разстояние от леглото и телевизора след осем часов работен ден и въпреки това, да успееш да се амбицираш за час и половина изтощителна тренировка. Нищо хубаво не идва даром.  За всичко трябва да се бориш и да бъдеш постоянен. Точно постоянството е ключът към успеха в повечето ситуации.  

Разбира се, никой не прави нещо залудо и най - важни винаги са резултатите. Относно тях, спортът ми показа, че най - големия мотиватор е прогресът. Няма нищо по-нахъсващо от това да видиш как усилията ти видимо се отплащат. 

Последно, но не и по важност ,е влиянието му върху психиката. Винаги е добре да успяваш да разнообразиш психическото натоварване с физическо такова и обратно. Да успееш да се отърсиш от проблемите, макар и за час - час и нещо, е сериозна почивка за мозъка. Той се презарежда и е готов с нови сили да се заеме със задачите си след това.

Хората винаги те асоциират с външния вид

“По дрехите посрещат, по ума изпращат”, това е валидно винаги и при всяко запознанство, дори и при влюбването. Причините се коренят в нашата еволюция. Виждайки един красив, здрав и жизнен индивид, за нас това изглежда привлекателен вариант, нашите гени да се смесят с други добри такива. Ако има нещо, на което ни учи еволюцията, то е точно това, че всяко същество иска да продължи рода си, по възможно най - успешния начин. Стереотипите за красиви и здрави индивиди се променят с поколенията, нагласите на обществото и разбиранията ни за нашето тяло, но това не променя факта, че първото нещо, което ни прави впечатление при запознанство е външният вид. Ако е от чуждия пол, преценяваме неговото качество за партньор, ако е от същия, преценяваме доколко конкурентен е за нас. 

Оценката  отвън е по-болезнена и явна от оценката отвътре

Когато станеш близък с даден човек или си част от едно семейство, тяхното мнение за теб, не ти е безразлично. Често обаче, сме склонни да го пренебрегваме, най-вече смятайки, че хората в обкръжението ни са предубедени, или подвластни на много други факти и фактори, които те знаят за нас.

От друга страна, да чуеш същите думи от човек, които тепърва познаваш и това му е първо/ второ впечатление - това е да те ударят с мокър парцал. Най - вече защото е неочаквано и няма с какво да го оправдаеш. Затова много често от оценката и мнението на непознати се жегваме много повече, отколкото от тези на нашите близки. 

Хората винаги се държат по различен начин с близките си

Това е доста трудно за долавяне, но съм на мнение, че сме склонни да се държим по един начин в семейна среда и по друг сред приятели. Най - вече защото важността на контактите е различна, както и свободата, която си даваме в двете ситуации. Ценим мнението на семейството повече и желаем те да са съгласни със всичко, което правим. Готови сме да спорим с тях, за да ги убедим в правотата си. Изхождайки от факта, че те са ни близки и ни прощават всичко, често пъти не си даваме спирачка и се държим доста по - фриволно с тях,  за да постигнем целите си, или да си наложим мнението.

Всеки човек обича да го хвалят и има его

Няма човек, който не обича да чува добри думи за себе си. Те значат много повече, когато не са търсени, и носят много повече удовлетворение и удоволствие. Все пак, често обичаме да си просим комплименти или очакваме да чуем такива. Това е свързано с мотивацията, за която вече говорихме. Искаме всички да видят нашия напредък. Така затвърждаваме и позициите си спрямо споменатата  конкуренция.

Стоенето на едно място, значи изоставане

Често се притесняваме да грешим, смятайки, че така показваме слабост или, че ще си проличи, че не сме достатъчно добри и компетентни. Всъщност точно така се учим и трупаме жизнено важен опит. Пробването на нови неща, било то успешни или не, разширява погледа ни и ни показва какво не бива да правим. Затова експериментите и опитите са важни. Да излезеш от зоната си на комфорт носи дълготрайни дивиденти (Повече за комфортната зона тук).  Само човек, който не предприема нищо, не научава нищо. Човек съжалява по - често за това, което не е опитал, отколкото от това, което не е успял. 

Практиката те прави експерт

Няма спор, че в днешно време достъпът до знания е изключително важен, а информацията солидна сила и оръжие. Но знанията, неподплатени с опит, често са недостатъчни. Човек трябва да си изцапа ръцете, ако иска да е професионалист. Това е за всяка сфера на науката. Дори аз, който се интересувам от теоретична  (малко парадоксално)  физика, знам, че без да се решават уравненията, без да се стига до заключения, съм просто любител. Знанията на база проба - грешка са най - ценните и най - дълго се задържат в съзнанието ни, защото ни учат на подход, не на чиста информация.  Подобна можем да намерим почти винаги, стига да знаем как и къде да я търсим.

Хобитата са изключително важни

Същото, което казах за спорта, важи и тук в пълна сила. Човек се нуждае от отдушници в този стресов свят.  Нещо, което не само да ни извади за малко от ежедневието ни, но и да ни носи щастие и удоволствие. Да се нахраним с хубави емоции е също толкова важно, колкото да се храним по принцип. Няма толкова значение колко и какви са хобитата ни, стига да ни успокояват и да ни поддържат щастливи.

Ти си това, което правиш

Позволих си да перефразирам твърдението, че ние сме това, което ядем. Ние сме по - скоро това, което правим. Ако постоянно гледаме безсмислено телевизия, се превръщаме в хората част от програмата. Ако се храним с нездравословна храна, се превръщаме в нездрави индивиди. Схванахте идеята. Твърденията в обратната посока са също толкова верни, затова, колкото повече полезни и добри неща правим за себе си и за другите, толкова по - добри ставаме самите ние. 

Първото решение обикновено е най-правилно

Тук не става въпрос за ситуациите, в които след обмисляне сме намерили твърдо по - доброто решение. Говорим по-скоро за онези патови моменти, в които всичко изглежда еднакво правилно или еднакво грешно. Тогава е по-добре да се доверим на инстинктите си. Да се доверим на интуицията си, която подобно на спусъчен механизъм намира идея за части от секундата, базирана на най скорошния ни опит. 

Почивката е също толкова важна, колкото работата

Като човек, който се занимава с фитнес от година и половина, знам, че мускулите не се изграждат по време на тренировката, а в почивката след това. Това е добра метафора за всичко, с което се занимаваме. Няма нищо по - неприятно от това да усетиш, че си “забил” в дадена задача и не можеш да се оттласнеш. Отдръпването и почивката, могат да изчистят съзнанието ти и да ти дадат възможност за тотално нов прочит и подход към проблема, с което да намериш и по - лесно решение. 

Почивката е важна и в по - глобален план. Стресовите амплитуди и пиковите натоварвания отслабват нашите сили и способности. Без правилна доза от сън и разтоварване, те са опасна комбинация. И макар докато сме млади, да не усещаме тази умора директно, тя се натрупва. Възрастовата границата за, така наречените, “бърнаути” става все по - ниска и това само една малка индикация за това, колко опасна може да бъде липсата на почивка. 

С други думи - почивката е също толкова необходима за успешния и щастлив живот, колкото и активния начин, по който го водим. 

Това са моите единадесет правила, на които ме научи животът. Ако вие знаете за още или не стесъгласни с някое от горните, можете да споделите мнението си. Бъдете щастливи и извличайте поука от всяка ситуация.

Автор: Иван Григоров

Източник: Наука в душата от Ричард Докинс