Новите правила за опаковките идват. Ще успее ли България да навакса?

По-малко „въздух“ в кутиите и по-малко отпадък. Как това ще се отрази на ежедневието ни.

• Всеки българин генерира над 70 кг отпадъци от опаковки на година. Нивото на рециклиране у нас обаче изостава от средните нива за Европа.
• ЕС въвежда нов регламент от август тази година, който ще промени изцяло европейския пазар на опаковки до 2030 г. 
• Забраняват се редица излишни опаковки от ежедневието ни – като пластмасовите опаковки за плодове и зеленчуци, най-тънките торбички в магазините и фолиото за групиране на стекове напитки.
• Опаковките ще съдържат максимум 50% празно пространство – без излишни слоеве и подвеждащи конструкции като двойни стени и дъна.
• Новите правила засягат не само супермаркетите, но и други сектори – от онлайн търговията, където се ограничават прекомерни кутии и пълнежи, до туризма, където отпадат мини опаковките за козметика.
• Всяка опаковка трябва да стане рециклируема, с по-малко излишен материал и по-ясна информация за потребителите.
• Успехът ще зависи от реалните действия в инфраструктурата, контрола и за информиране на потребителите.

Забелязвали ли сте, че в хранителните магазини често се предлагат поединично опаковани продукти? Получавате една краставица или два банана, обвити в отделно пластмасово фолио, без то да е необходимо. А помните ли последната си онлайн поръчка за козметика или дреха, вероятно и тя е пристигнала в найлон и в ненужно голяма картонена кутия, с пълнеж – тоест още найлон. Задавали ли сте си въпроса защо се създават тези на пръв поглед недомислени и излишни отпадъци? 

Отговорът не е само в маркетинга или удобството, а и в липсата на достатъчно строги изисквания към начина, по който се проектират и използват опаковките.

Явно се налага и често да си напомняме, че основната роля на тези материали е да съхраняват и предпазват продукта от външни фактори и повреда. В много случаи обаче те се използват доста повече, отколкото е необходимо, а животът им трае броени минути, тъй като попадат в коша веднага след разопаковане на покупката. 

Нови европейски правила за опаковките променят начина, по който ние като европейски граждани ще можем да пазаруваме, произвеждаме и изхвърляме отпадъците си. Готови ли са обаче българските потребители, бизнеси и институции за тази промяна?

Средно всеки гражданин на Европейския съюз (ЕС) генерира 186 кг отпадъци от опаковки. А потреблението продължава да расте – до 2030 г. се очаква то да нарасне с 19%, като само това на пластмасовите материали – с 46%. Това означава повече използване на ресурси, повече енергия и повече отпадъци.

В отговор на тези предизвикателства ЕС приема новия Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) – ключово решение за преминаване към кръговата икономика. Законодателната мярка цели да намали употребата на опаковъчни материали, да насърчи тяхната повторна употреба, както и да стимулира рециклирането и останалите практики на кръговата икономика, за да допринесе за климатичната неутралност до 2050 г.

По данни на Евростат всеки българин генерира над 70 кг отпадъци от опаковки годишно, а степента на рециклиране все още изостава от средните нива за ЕС. А дори тези данни най-вероятно са подценени, тъй като се изчисляват на база занижено докладване на количествата опаковки, пуснати на пазара. 

В България този преход започва от по-ниска база – със слабо доверие в системата за рециклиране и неравномерно развита инфраструктура, особено извън големите градове.

Защо PPWR е част от климатичната политика на ЕС?

Опаковките често се възприемат като проблем, свързан единствено с отпадъците, но всъщност те имат и дългосрочен ефект върху климата. За производството на една опаковка са необходими огромни количества вода, енергия и суровини – от добив на петрол за пластмаса през дървесина за хартия и картон до боксит за алуминиеви фолиа. Всички тези процеси генерират значително количество емисии.

Проблемът не спира тук. След кратката употреба на използвания опаковъчен материал, той завършва краткия си живот в контейнер, транспортира се и често се изгаря или депонира, което води до допълнително емисии.

Затова намаляването на излишните опаковъчни решения и насърчаването на рециклирането като практика могат да окажат положително въздействие върху климата. Когато те се използват многократно, а материалите, от които са направени, повторно, се намалява нуждата от добив на нови ресурси и енергия за производство. 

Тук идва и ролята на новия регламент, чиято цел е да ограничи емисиите, свързани с производството и потреблението.

Какво предвиждат новите правила?

Новите правила ще започнат да се прилагат във всички държави членки на ЕС от 12 август 2026 г. Тъй като става въпрос за регламент, а не за директива, те ще важат директно и автоматично – без да се налага така нареченото национално “преписване”, т.е превръщане в национален закон. 

Регламентът въвежда изисквания за намаляване на опаковъчни решения, оптимизиране на дизайна им, повишено използване на рециклирани материали, както и забрана на някои опаковки за еднократна употреба. На пръв поглед това изглежда като технически изисквания, но всъщност те ще променят начина, по който изглеждат и се използват почти всички продукти около нас.

Какво означава това на практика?

Промените няма да останат само на ниво политика – те ще засегнат начина, по който се произвеждат и използват опаковките. Съответно производителите ще трябва да преосмислят начина, по който опаковат продуктите си – от дизайна до използваните материали.

По-малко отпадъци от опаковки

България ще трябва постепенно да намали количеството отпадъци на опаковки на глава от населението: първоначално с 5% до 2030 г., след още пет години – с 10%, а през 2040 г. – с 15%. Това със сигурност ще изисква промяна на начина, по който производителите предлагат продуктите си.

По-ефективни материали

Друга цел на нововъведенията е да ограничат т.нар. празно пространство в опаковките. До 2030 г. теглото и обемът на всяка такава трябва да са минимизирани, доколкото е възможно, за да се намали използването на ресурси. 

Това означава забрана на подвеждащите решения като двойни стени и двойни дъна. Освен това празното пространство също не трябва да надвишава 50% в съотношение с продукта. Където е възможно, ще трябва да се вземе предвид възможността опаковката да е проектирана за многократна употреба. 

Тази мярка е особено важна за сектора на електронната търговия, където ще се налага избягването на прекалено големите опаковки, както и ненужните опаковки като въздушно фолио, стиропор и т.н.

Задължени да рециклираме

До 2030 г. всяка произведена пластмасова опаковка трябва да бъде минимум 70% рециклируема. Материалите за продуктите, които не достигат този праг, няма да бъдат пуснати на пазара.

Идеята е производителите да са насърчени да използват по-лесни за рециклиране материали – като едноматериални опаковки вместо многослойни комбинации.

Целите ще варират според вида. Например за PET бутилките за вода ще се изисква да съдържат минимум 30% рециклирана пластмаса, като делът ще се повишава до 2040 г. (Фиг 1). 

Фиг 1. Минимално съдържание на рециклиран материал според вида пластмасова опаковка

Предвидени са и изключения, които засягат материалите в контакт с храна, когато има риск за здравето на потребителите, както и за много малки пластмасови елементи, които съставляват под 5% от теглото на опаковката. Правилото не се прилага и за лекарствени продукти, опасни вещества, храни за кърмачета и компостируеми пластмасови опаковки, при които безопасността и специфичните изисквания са с приоритет.

По-ясна информация за потребителите 

Всяка опаковка трябва да бъде ясно етикетирана с информация за състава на материала и начините на изхвърляне, за да улесни потребителите при разделното събиране. 

Много хора, въпреки желанието си да събират отпадъците разделно, се затрудняват да разчетат указанията върху опаковките. Очаква се новите правила да улеснят този процес и да повишат нивата на рециклиране.

Кои опаковки ще изчезнат?

От 1 януари 2030 г. ще бъдат забранени редица пластмасови опаковки за еднократна употреба, които днес са част от ежедневието ни. Сред тях са опаковките за групови продукти (като пластмасовите фолиа за стекове за бутилки или кенчета), както и тънките пластмасови торбички (под 15 µm), които все още често получаваме в магазините, понякога против волята ни.

Опаковките за групови продукти и тънките пластмасови торбички ще изчезнат след 2030 г. Източник

Под забрана ще попаднат и пластмасовите опаковки за необработени плодове и зеленчуци под 1,5 кг — например предварително пакетирани ябълки или краставици, които могат да се продават и без опаковка. Същото важи за пластмасови опаковки за подправки, кафе и някои консервирани продукти.

Пластмасовите опаковки за необработени плодове и зеленчуци под 1,5 кг ще попаднат под забрана. Източник 

Ограниченията отвъд супермакета

Туристическият сектор ще трябва постепенно да се откаже от пластмасовите опаковки за еднократна употреба на тоалетни принадлежности – например с обичайните малки шампоани, душ-гелове и сапуни.

Пластмасовите опаковки за еднократна употреба на тоалетни принадлежности Източник

Изключения ще бъдат направени за малките бизнеси и микропредприятията, ако елиминирането на опаковката е техническо невъзможно или при липса на достъп до инфраструктура за многократна употреба. 

Производителят трябва да докаже, че опаковките отговарят на изискванията, като издаде съответната декларация. А вносителите трябва да се уверят, че такава оценка е извършена.

Освен промени за бизнеса, новите правила ще имат пряко отражение и върху ежедневието на потребителите.

Контролът влиза в сила – какво означава това за нас?

За всички нас тези промени ще означават по-малко отпадъци у дома, улеснение при сортирането им, както и потенциално по-ниски разходи за опаковките, често включени в цената на продукта. 

Прилагането и контрола им ще се осъществяват от ключови институции. 

Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) – следи дали производителите спазват правилата, поддържа регистър на фирмите, които пускат на пазара опаковани стоки, извършва проверки и налага санкции при нарушения.

Министерството на околната среда и водите (МОСВ) – координира националните планове за управление на отпадъците и ще отговаря за докладването на резултатите пред Министерския съвет и ЕК.

Общините – отговарят за управлението на битовите отпадъци, включително за изграждането на системи за разделно събиране и за постигането на целите за рециклиране.

А къде е България в този момент?

В България системата за управление на отпадъците все още среща редица предизвикателства.

Инфраструктурата за разделно събиране и рециклиране е неравномерно развита, особено извън големите градове. Освен това доверието на потребителите остава ниско – много хора все още не вярват, че разделно събраните отпадъци наистина се рециклират.

Липсва и реално прилагане на вече въведените правила. Макар торбичките и приборите за еднократна употреба вече да са обект на регулация, която ги забранява, те все още се използват широко, често срещу символична такса. Ако тези промени не бъдат приложени ефективно, България рискува да изостане още повече – както по отношение на рециклирането, така и като пазар за устойчиви решения. 

За сравнение, в държави като Германия и Австрия депозитните системи постигат над 90% събираемост на бутилки, докато в България такава система все още не функционира като стимул за връщането и повторното използване на бутилки и кенове. 

Скоро: Клиентите имат право на собствен съд от вкъщи

От 12 февруари 2027 г. заведенията за хранене ще бъдат задължени да предлагат опцията клиентът да си донесе собствен съд, в който да му бъде сервирано поръчаната напитка или ястие. Въпросите, свързани с безопасността на храните, ще се решават на национално ниво, което дава време за практическото прилагане на новите правила. Новите изисквания към ресторантите и другите заведения няма да спрат дотук. От 2030г. при поръчка за вкъщи повече няма да получаваме еднократни пластмасови сашета за майонеза, кетчуп и други сосове. С тези мерки ЕС оказва натиск именно върху сектора, който е един от основните източници на еднократни пластмасови опаковки.

Въпреки предизвикателствата, компаниите имат възможност да се адаптират още сега и да превърнат промените в конкурентно предимство.

Как бизнесът може да се подготви още сега?
Ето няколко конкретни стъпки:Прегледайте текущите си опаковъчни решения от гледна точка на рециклируемост и ефективност.Разработете стратегии за интегриране на рециклирани материали или биопластмаса в опаковките си.Останете в крак с правните изисквания и документирайте екологичните си усилия. Работете съвместно с експерти, за да адаптирате коректно опаковките си към изискванията на PPWR.Развивайте концепции за опаковъчни дизайни, които надхвърлят минималните законови изисквания, за да се позиционирате като лидер в сектора.

Европа с предложение за общ „език“ за разделното събиране

Държави членки на ЕС като Франция, Италия, Испания вече изискват указания за разделно събиране върху произведените опаковки. Националните системи обаче се различават по дизайн, което затруднява бизнеса, особено производителите на малки продукти.

За да улесни потребителите при сортирането на използваните опаковки ЕК предлага хармонизираща система за етикети. Това означава, че обозначаващите символи върху опаковките ще съответстват на тези, поставени върху обществените и битовите контейнери за отпадъци (Фиг. 2). 

Фиг. 2. Предложени символи, обозначаващи вида опаковка и начина на изхвърляне. / источник: Bloom Regulatory: PPWR: Етикетиране за сортиране

С прилагане на тази промяна, съществуващите национални и регионални сортиращи етикети ще бъдат премахнати. Това би помогнало на всеки от нас да различава материалите и да изхвърля правилно ненужните опаковки в обозначените за това места. 

Новият регламент за опаковките и отпадъците от опаковки е сред най-мащабните промени в начина, по който ЕС ще произвежда, продава и използва опаковките в близкото бъдеще. За бизнеса това означава промяна в дизайна и материалите на опаковките, а за потребителите – по-малко отпадъци и по-ясни правила за разделно събиране. Ако България не успее да се адаптира навреме, страната рискува не само санкции, но и да изостане икономически в прехода към по-устойчиви бизнес модели.

Автор: Анита Асенова / Климатека

Анита Асенова е автор в Климатека. Завършила е бакалавърска степен по „Устойчивост и природен мениджмънт“ в Лийдс, Англия. В момента работи във Виена, към отдел „Устойчивост“ на Constantia Flexibles – водещ производител на гъвкави опаковки за потребителски и фармацевтични продукти. В момента следва магистратура по „Опаковъчни технологии и устойчивост“, като дипломната ѝ работа е посветена на рециклирането на отпадъци в България и Австрия.