Експерти обясняват как се стигна до пороите: блокирано струйно течение над Балканите, уязвими речни поречия, по-интензивни валежи.
- По време на наводненията над Европа се е формирал т.нар. „омега блок“. Това силно нагъване на струйното течение е задържало влажни въздушни маси над Балканите и е довело до продължителни и интензивни валежи.
- Географията на реките Янтра и Росица допълнително е усилила наводненията. Водосборите им действат като „фуния“, която концентрира големи водни количества в ниските части на поречията.
- Учените наблюдават тенденция екстремните валежи да стават по-интензивни в условията на затоплящ се климат. А лошата инфраструктура превръща дъжда в бедствие.
- Широките речни корита и заливаемите пространства са ключови за адаптацията към климатичните промени.
- Старите гори играят важна роля срещу наводненията, защото забавят оттичането на водата и намаляват риска от внезапни порои.
През изминалия уикенд Централна Северна България беше ударена от едни от най-сериозните поройни наводнения през последните години след интензивни валежи, паднали за много кратко време. Най-тежко пострадаха районите на Севлиево, Габрово, Велико Търново, Дряново, Троян и околните населени места. В няколко общини беше обявено бедствено положение. Реките Янтра и Росица излязоха от коритата си, бяха наводнени десетки къщи, приземни етажи и пътища, а в Севлиево се наложи евакуация на хора с лодки и специализирана техника.
Имаше активирани предупреждения чрез системата BG-Alert, а екипи на пожарната, полицията и общините работиха по отводняване, разчистване на свлачища и наблюдение на язовири и речни нива. За съжаление имаше и жертва: един човек загина в района на Севлиево.
Ситуацията отново постави въпроса доколко българските градове и инфраструктура са подготвени за все по-чести екстремни валежи. Според климатолози подобни кратки, но интензивни валежи стават по-вероятни в условията на затоплящ се климат. Климатека потърси за коментар проф. Емил Гачев и д-р Валентин Симеонов.
Проф. Гачев: Наводненията се дължат на комплекс от причини
Според проф. Емил Гачев наводненията не могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. Комбинацията от специфична атмосферна обстановка и особеностите на речните поречия в региона е довела до бързото покачване на водите.
Как „омега блокът“ задържа валежите над Балканите?
В периода 21–24 май атмосферната циркулация над Европа попадна в режим, известен като „омега блок“. Тогава полярното струйно течение прави големи извивки като “меандри” и задържа едни и същи въздушни маси над даден регион. В случая над Балканите остана влажна и нестабилна въздушна маса, която доведе до продължителни валежи.
На фигурата по-долу е визуализирана ситуацията на “омега блок” на струйното течение на 22 и 23 май. Червените цветове показват основната ос на течението, което се движи от запад на изток във високата тропосфера. Балканите са в центъра на кадъра.
Визуализация: earth.nullschool.net
При тази обстановка в Западна Европа времето е било слънчево и топло, а над Балканите се задържа силно неустойчива влажна въздушна маса.
Тази атмосферна ситуация остана почти неподвижна и „блокирана“ няколко дни и това доведе до най-активното изваляване по северните склонове на Стара планина и в Предбалкана.
Географията на реките засилва риска от наводнения
Втората основна причина е географията на поречието на река Янтра и нейните притоци. Наводненията в поречията на Янтра и Росица не са необичайни и подобни събития са се случвали многократно и в миналото.
Водосборите им имат форма на “ветрило”, в което реките се събират почти в една и съща точка. При обилни валежи във високите части на такива водосбори става концентриране на високите вълни и тяхното наслагване в по-ниската част на поречията – там където приточните долини се събират.
Затова реките Янтра и Росица са уязвими към интензивни валежи и имат склонност към наводняване.
Д-р Симеонов: Затоплянето се ускорява и също създава условия за наводнения
Към тези конкретни причини за наводненията в региона ни, трябва да вземем предвид и ефекта от климатичните промени. В случая с наводненията влияе и повишената температура на Земята – затоплянето се ускорява, надминахме 1,5° в сравнение с края на 19 век.
Затопляне от 1,5 °C
Достигнатият праг от 1,5 °C може да звучи абстрактно и малко, но за климата на Земята е огромна промяна.
Ако сравним с човешката температура – при 36 °C сме добре, при 38 °C – трябва да потърсим лекар, а при 39 °C – положението вече става сериозно. 1,5°C повишение на земната температура се равнява на 39 °C при човешката температура.
Като следствие от по-високите температури идва и повишено изпарение на водата. Въздухът може да приеме много по-голямо количество влага. Тази вода трябва да се извали и при определени условия може да се излее наведнъж.
Екстремните явления: по-чести, по-сериозни и с повече щети
Екстремните явления ще стават по-чести, по-сериозни и с по-големи щети. Сега наблюдаваме началото, но тази година най-вероятно ще имаме проблеми и с пожарите, и с горещи вълни.
Въпреки че учените предупреждават за тази тенденция от години, подготовката за подобни бедствия остава недостатъчна.
Горите: застраховка срещу суши, наводнения и горещини
„Трябва да престанем да мислим за горите само като източник на дървесина, а като застраховка срещу суши, наводнения и горещини“, казва д-р Симеонов. Следващите години вероятно ще бъдат сред най-горещите, регистрирани досега, а рискът от екстремни явления като горски пожари и интензивни валежи ще продължи да расте.
Горите играят ключова роля за ограничаване на наводненията, особено в планински райони със стръмни склонове като Габровско и Севлиево. Старите гори и големите дървета забавят оттичането на водата и намаляват риска от внезапни порои. Но изсичането им и опустошителните пожари ускоряват стичането на водата и увеличават риска от бедствия.
България все още не е подготвена и за нарастващия риск от горски пожари. Страната ни все още не разполага със специализирани самолети за гасене на горски пожари, въпреки че големи горски масиви могат да изгорят за часове. При подобни огнени стихии бързата реакция е решаваща.
Как да направим път на водата?
Не сме подготвени. И тук може да действа на един основен принцип: “направете път на водата или тя ще си го направи сама”. Доказват го и предишните случаи с наводнения при Елените, в Карлово.
Проблемът е същият и има решение – да се осигурят големи и широки корита на реките в населените места. Един от най-заслужилите кметове на София Иван Иванов го е направил в столицата с Перловската и Владайската реки – големите корита изпълняват функциите си безотказно, а когато има проблеми, то е защото този принцип е нарушен.
Сред важните мерки за адаптация са т.нар. заливаеми пространства. Това са свободни терени около реките и градовете, които при силни валежи могат временно да поемат големи количества вода. Освен че намаляват риска от наводнения, те помагат и за охлаждане на градската среда.
Градовете ни са строени за друг климат. Съвременната градска среда е прекалено покрита с непропускливи материали като асфалт, бетон и плочки, които не позволяват на водата да попива в почвата. Така улиците се превръщат в канали за бързо оттичане. Повече зелени пространства и достъп на водата до почвата биха помогнали за ограничаване на наводненията и ефекта на горещините.
Автори: Валентин Симеонов и Емил Гачев / Климатека
Валентин Симеонов е доктор по квантова електроника от Физическия факултет в СУ. Работил е в БАН, а в момента е изследовател във Федералния институт за технологии в Лозана, където разработва оптични методи за измерване на замърсяването на въздуха и изучава атмосферни процеси, свързани с климатичните промени.
Емил Гачев е професор в секция “Води” на Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, като работи и в департамент „География“ към Института по геофизика, геодезия и география – БАН. Получава докторска степен по специалност “Ландшафтознание” през 2005 г. от ГГФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Занимава се с изследвания в областта на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.
