"Истинската действителност е, че сме тук, за да процъфтяваме, да просперираме, да изживеем този велик човешки опит с радост и лекота в сърцето, а не в борба и болка. Тук сме, за да се забавляваме, докато учим, да растем, без да страдаме, да пожънем желанията си с абсолютното знание, че можем да имаме всичко, само да се научим да управляваме енергиите си... тоест чувствата си", пише Лин Грабхорн, която дълги години изследва начина, по който нашите мисли и чувства формират живота ни. Описва размишленията и откритията си в няколко книги, една от които - "Извинете! Животът ви чака", се превръща в световен бестселър. В нея Грабхорн запознава читателите със Закона за привличането и изяснява защо повечето от нашите мечти никога не се сбъдват.
Къде грешим и как да привличаме хубави неща в живота си? Отговорите ще намерите в съветите на Лин Грабхорн:
1. Време да погледнем в очите начина, по който действително създаваме онова, което имаме в истинския свят, да видим своите пълни или празни банкови сметки, чудесните или скучни професии, добрия или лошия късмет и всичко останало на арената, която безгрижно наричаме действителност.
2. Когато се чувстваме добре, изпълнени с радост и признателност, емоциите ни изпращат високочестотни вибрации, които привличат само добри неща към нас, тоест неща със същата високочестотна вибрация, която подхожда на излъчваното от нас. Подобното привлича подобно.
3. Емоционалният ни фокус върху липсата на нещо продължава да привлича повече от него към опита ни и обикновено то е по-голямо и по-противно, oтколкoто е било предишния месец.
4. Процесът е като хвърляне на бумеранг - едно от ония неща, които като ги хвърлиш, се завъртат обратно и ги хващаш отново (или те цапардосва, ако не внимаваш). Каквото изпращаме - вибрационно - това и се връща. Така че докато не променим вибрациите си, ще привличаме същото, каквото сме изпратили. Да го кажем по друг начин. Ако не престанем да чувстваме и изпращаме неприятни вибрации, ще привличаме само неприятни ситуации!
5. Получаваме онова, върху което се фокусираме! Фокусираме се върху онова, което желаем със страст и вълнение, и - готово! То тръгва към нас. Фокусираме се върху онова, което не искаме със същата страст (например с тревога, загриженост и прочие) и - готово! И то тръгва към нас. Вселената не прави разлика дали искаме или не искаме нещо - всичко се осъществява според физичния принцип, който наричаме Закон за привличането. Изпращаме своите магнитни чувства и вселената послушно ни отговаря. Тя не реагира на молбите ни, а само на вибрациите, които произлизат от чувствата ни.
5. Нека слезем за малко на земята. Никой не предлага по цял ден да се носим като ангелчета и да се мъчим да се радваме, че са ни уволнили или че сме изпуснали влака, или че сме си изгубили ключовете от колата.
Фактите обаче са си факти. След като това, което изпращаме, е това, което получаваме, и след като онова, което изпращаме, е резултат от онова, върху което се фокусираме, може да се окаже доста полезно да внимаваме малко повече какво мислим и кaк то ни каpa да се чувстваме. Фокусираме се върху това, което искаме, и то ще дойде, стига да не го саботираме, фокусираме се върху онова, което не искаме, и то също ще дойде, обикновено с по-голяма сила, отколкото е започнало!
6. Получаваме онова, върху което се фокусираме. Ако се фокусираме върху липсата на онова, което искаме, със сигурност ще получим още от нея, защото с помощта на съответстващите си вибрации привличаме именно нея. Чисто и просто - Закон за привличането.
7. Да повторим: колкото повече мислим за нещо, макар и със слабо чувство, толкова по-голямо и силно става това нещо в живота ни, независимо дали става дума за липсата на това, което искаме, или за самото нещо.
Ако си кажем: „Искам идеално здраве" и през цялото време емоционално мислим за идеално здраве, ще го получим или веднага, или съвсем скоро. Но ако си кажем: „Не искам болести" и емоционално мислим често за това. значи, избираме лошо здраве, понеже се фокусираме върху болестите. Ако мислим достатъчно дълго и емоционално за нещо, независимо дали го искаме или не, то ще дойде в света без значение дали го харесваме.
Онова, което идва при нас, няма нищо общо с това, какво правим физически или колко сме ценни, или колко сме добри или какво може да е несъществуващото ни предопределение. Има общо само с начина, по който вибрираме! Тоест с начина, по който чувстваме. Тоест с привличането. Точка!
8. Когато започнем приключението да живеем според Закона за привличането, много скоро стигаме до тревожното заключение, че не съществува такова нещо като жертва и че да продължаваме да играем ролята на жертва на нещо или някого само ни гарантира постоянно недоволство от неспирното излъчване на ниски вибрации. От друга страна, ние се чувстваме добре, когато мислите ни имат общо с радостта, като например признателност, наслада, удоволствие, възторг, ентусиазъм, благоговение, почитание, благодарност, любов, всички ония топли пухкави усещания, на които се радваме, когато се случат. Причината тези мисли да са тъй приятни е, че те вибрират на висока честота, която повече от сигурно е нашето естествено състояние.
9. Никой не може да погълне счупено стъкло и да очаква да се чувства добре, но точно това правим по цял ден с мрачните си мисли и чувства. Ние буквално се къпем в несъзнателна негативна енергия (от собствените ни мисли и от мислите на всички останали)... което е в пълно противоречие с естественото ни състояние на радост... поради което рядко се случва да се чувстваме като „напомпани". Не можем. Не и докато плуваме по цял ден в нискочестотната енергия, която намираме за съвсем нормална.
Това едничко намерение - да се чувстваме добре - е вградено във всеки от нас и ако просто му обръщаме внимание, ще имаме лична карта на съкровището, водеща ни към щастието.
10. Виждаме нещо, което сме искали и от позицията на липсата - тоест, че не го притежаваме и не сме сигурни дали някога изобщо ще го получим - фокусираме чувствата си върху онова, което нямаме. Така само това ще привлечем - още „нямане". Законът на физиката никога не се променя; получаваме това, върху което се фокусираме. Желанието, копнежът, жадуването, дори надеждата не са фокусиране върху онова, което искаме. Те са само негативни мисли, които вибрират от позицията на обезсърчението, на липсата, породена от песимистичното схващане, че вероятно никога няма да имаме това, което искаме. А с излъчването на такива чувства, така и ще стане. Получаваме онова, върху което се фокусираме, фокусираме се върху липсата на нещо и със сигурност това и ще получим, понеже всичко, което ни дава вселената във всеки миг от деня, точно съответства на онова, което излъчваме, вибрирайки. Фокусирани върху липсата, никога не можем да привлечем обратното. За да привлечем в живота си онова, което искаме, трябва да променим своя фокус, което ще промени чувствата ни, които пък ще променят вибрациите ни.
