Кризата на 7-годишните

Променя се отношението към околните

Появява се самоконтрол, включително и върху емоциите. Тогава децата стават по-сдържани, опитват се да не се разплачат, когато ги заболи, не искат други хора да са свидетели на тъгата им, крият се в другата стая, когато им е мъчно. Появява се рязко разделение на вътрешния и външния живот и те държат да прикриват своя вътрешен свят, рядко ще допуснат някой да проникне в техните чувства – стават по-затворени.

Преживяванията на този етап стават изключително важни за първолака. Допреди няколко месеца те се държаха по-първосигнялно – весело ли е, се смеят, тъжно ли е – плачат. Но сега анализират случките и реагират по-премислено на всичко.

Те започват да свързват човека със ситуацията. Малките деца например свързват лекаря с бялата престилка, докато 7-годишните вече разграничават нещата – тази жена не може да е лекар, въпреки бялата си престилка – тя се държи лошо с хората и не им помага.

Те обръщат повече внимание на отношенията между хората, не само на предметния свят на възрастните. Започват да преценяват големите по-критично. В това число и своите родители. До преди да тръгнат на училище бше ясно – учителката знае всичко и мама също я слуша какво казва, когато ме взема от детската градина. Именно затова за малките „госпожата“ е голям авторитет. Но потрасналите 7-годишни са по-проницателни и тежко й на учителката на първолаци, ако те решат, че е смешна или глупава... Колкото и да имат нужда от авторитет, те са способни да го унищожат.

Трябва много внимателно да им поднесете истината – че светът е несъвършен и хората са различни, че не всички са умни, добри и благородни. Това е моментът, в който децата престават да вярват в Дядо Коледа и други чудеса.

Как реагира на това?

1. Започва да се подиграва. Подаряват му нещо хубаво, а то се държи като палячо, подченява жеста, може дори да вбеси човек с поведението си. То е осъзнало, че унего има емоции и воля и се опитва да ги използва. Също, както новороденото осъзнава, че има ръце, но не знае какво да прави с тях. С течение на времето започва да ги размахва, да пипа и хваща разни неща, така и сега – отначало 7-годишното пробва как звучи радостта, по какво се различава от подигравката, обикновената усмивка от кикота, непризънта от отвращението... Всъщност, този процес е и полезен.  

2. Започва да се кара. Не просто да крещи от гняв, както малкото, а да спори и да се разправя наистина. Казваш му нещо, то отговаря с поток от думи, но това също е необходимо. То се учи да разбира големите и да се държи като тях.

3. Започва да не слуша, да се разсейва нарочно. Казваш му „Оправи си леглото!“, а то мълчи дълго, изнервящо, не помръдва и не реагира. Повтаряш – пак нищо и така много пъти. Отново става дума за проучване, за изпитание: „Какво пък толкова ще стане, ако не си оправя леглото?“ 

Изобщо хората се възпитават трудно, даже, според някои, въобще не подлежат на възпитание, а се приспособяват. Така че не се отказвайте да повтаряте ако трябва и 23 пъти. Номерът с леглото – то няма да си го оправи ден, два, три, разчитайки на това, че вие ще изгубите търпение ще го оправите. Но не е познало – изчакайте една седмица ако трябва, напомняйки често, че леглото трябва да бъде оправено, обяснявайте защо е нужно леглата да се оправят. В един момент и това ще стане.

Просто приемете, че в този житейски период детето ви се инати. Не иска да носи този панталон и онази шапка, не иска да си ляга в уречения час, „забравя“ да си измие зъбите, не иска да яде еди какво си. Всичко това е „в реда на нещата“, когато говорим за 7-годишно. Ако нямате  чувство за хумор – горко ви.

4. Започва да лъже и да хитрува – и в тези ситуации най-мъдро е да обърнете нещата на майтап, иначе просто ще си скъсате нервите - бъдете спокойни, скоро ще му омръзне да ви „разиграва“. То не го прави с лошо чувство, само ви пробва.

5. Когато прави всичко наопаки, пак става въпрос за същото – детето не просто изпитва докъде може да стигне в нарушаване на правилата. Да отговаря, да прави нещата точно наобратно на това, което сте казали - и това е свързано със самооценката. „Искам да се държа както трябва. Но какво ще стане, ако се държа както не трябва?“

Просто му обяснете, че трябва да има мярка и в белите. Много ясно, че не може да е непрекъснато послушно и изпълнително, но не може и да прекалява. Обяснете къде е границата. Спокойно. Понякога даже може да се наложи да поощрите някоя дребна беля – „Е, разлял си кечупа на масата, и на мен ми се е случвало, вярвам, че не си го направил нарочно“ – нещо подобно върши работа.

Какъв е изводът за вас?

Може да ви иде да се гръмнете след някоя особено изнервяща случка, но тя ще се мултиплицира, така че просто приемете, че трябва да се научите да се отнасяте с детето по нов начин. То вече си има свой вътрешен живот, в който сте допуснати, ако поискате разрешение.

Престанете да мислите за детето с местоимението „Ние“! Вече не сте вие и двойката по писане сте получили не вие, а то. И шестицата сте получили не вие, а то. И леглото трябва да си оправя то, и въобще не сте отговорни и виновни за неговите постъпки.

Поощрявайте и развивайте неговата жажда за себепознаване, активността му и приемете, че то се учи да общува със себе си, да се разбира, да се подчинява на себе си, а това е много сложно и има нужда от разбиране.

Изтончник: Новите родители